Днес (9 юли) се навършват 167 години от рождението на големия български писател, поет и общественик Иван Вазов.

В родния му град Сопот, където днес е кулминацията на тържествата по повода, довечера ще бъде открит мемориален комплекс "Аз съм българче".

Професор Симеон Янев е носител на Вазовата награда за литература за тази година.

За първи път се присъжда и Вазова литературна награда за дете с ярки писателски заложби. Отличието е за 14-годишната Йоана Николова от София, автор на фентъзи роман.

Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли (27 юни по Юлианския календар) 1850 г.. Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което на почит са строгият ред и патриархалността, уважение към религиозните и битовите традиции, към просветителските и патриотични настроения. Брат е на военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов, както и на общественика и политик Борис Вазов.

Поетическата дейност на младия Вазов е покровителствана от майка му Съба Вазова, но буди недоволството на баща му, решил да направи от сина си търговец. С тази цел през 1870 г. Вазов е изпратен в Румъния да практикува при своя чичо, търговец в Олтеница. Там обаче Вазов остава верен на призванието си - научава румънски език, запознава се с румънската поезия и пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в "Периодическо списание", списание "Читалище", вестник "Отечество", вестник "Свобода" и др.

Една нощ бяга в Браила, живее 2-3 месеца сред хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров - Странджата. Животът сред българските емигранти, срещите с Христо Ботев в Браила и Галац оказват въздействие върху младия поет, у когото се пробуждат патриотът и гражданинът.

В периода 1872-1873 г. учителства в Мустафа паша (днес Свиленград), работи като преводач на строежа на железопътната линия София-Кюстендил, усъвършенства френския език, учи немски език, опознава бита на българския селянин. През 1875 г. се завръща в родния си град и става член на възобновения Сопотски революционен комитет.

След началото на Априлското въстание през 1876 г. Вазов заминава за Румъния и става секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. При много трудни условия подготвя първите си стихосбирки "Пряпорец и гусла" (с псевдоним Пейчин) и "Тъгите на България".

През Руско-турската война от 1877-1878 г.,  на която откликва със стихосбирката "Избавление", Вазов е писар в Свищов при губернатора Найден Геров, откъдето е командирован до 6 март 1879 г. в Русе.

В Берковица той е назначен за председател на Окръжния съд (18 март 1879 - септември 1880 г.). Случай от съдебната му практика в града го вдъхновява за написването на поемата "Грамада".

От 6 октомври 1880 г. Вазов се установява в Пловдив, столицата на Източна Румелия. Дейно участва в обществения и културен живот на областта като депутат в Областното събрание от Народната партия, редактор, публицист и критик, културен деец и писател.

През 1881-1885 г., заедно със своя приятел и съратник от този период Константин Величков, Вазов участва в редактирането на вестник "Народний глас", от чиито страници води борба срещу суспендирането на Конституцията от княз Александър Батенберг. През 1884 - 1885 г. е подпредседател на Областното събрание.

Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. Произведенията му от това време създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите ѝ върхове - цикълът от 12 оди "Епопея на забравените", стихотворенията "При Рилския манастир", "Българският език", "Към свободата", "Не се гаси туй, що не гасне", "Новото гробище над Сливница", повестите "Немили-недраги", "Чичовци", разказа "Иде ли?" и др.

След провала на проруския преврат през 1886 г. Вазов, който е активен русофил, заминава през Цариград за Одеса. Там той пише романа "Под игото", публикуван след завръщането му в България в "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина".

През 1889 г. Иван Вазов се връща в България и се установява в София. През 1890 г. основава списание "Денница", което излиза 2 години. По това време издава най-силните си критично-реалистични разкази, събрани в "Драски и шарки". През 1895 г. тържествено е чествана 25-годишната му литературна дейност. Романът "Нова земя" е посрещнат от критиката толкова отрицателно, че огорченият автор стига до мисълта да се откаже от писане.

След възстановяването на Народната партия Вазов се включва активно в нейната дейност и е избран за народен представител през 1894 и 1896 г. През 1897 - 1899 г. той е министър на народното просвещение в третото правителство на Константин Стоилов. След това се оттегля от активния политически живот, но през 1911 г. отново е депутат в V Велико Народно събрание.

На Балканските войни през 1912 - 1918 г. откликва с 3 стихосбирки - поетична хроника на събитията. Вазов е между тези, които се противопоставят на въвличането на България в Първата световна война на страната на Тройния съюз, но когато това става, възпява в стиховете си победите на българските войски.

Втората национална катастрофа приема мъчително, с чувството, че е дочакал разгрома на своя свят, но не изгубва вярата си в бъдещето на България.

През 1920 г. тържествено е отпразнуван 70-годишният юбилей на Вазов, отдавна вече спонтанно обявен за народен поет.

Успял да види всенародната любов и признателност, през 1921 г. умира от разрив на сърцето в София. 

 

и искрени ПАТРИОТИ (родолюбци) като него!!! А се е пробвал в почти всички литературни жанрове.., доколко успешно - не съм литературен критик, и не мога да съдя... Но голямо впечатление ми направи един негов ФАНТАСТИЧЕН РАЗКАЗ, за съжаление, не помня заглавието, преди 30 години ни го представи Агоп Мелконян, в Младежкия областен дом, сдружението за фантастика, евристика и прогностика, създадено от екс-великия народен депутата инж. Николай Близнаков; В разказа ставаше дума за "картини с живи образи на стената", наши царедворци гледалха, какво става "на живо" в.... Одрин (или май беше Цариград, не си спомням точно?). Телевизия или видеотелефония, нещо такова... Поздрави за поста, Ивоки! Обаче, не знам дали не е просто КЛЮКА (знаеш, че една част от българите много обичат да интригантстват..., що дяволът край казана с българи в ада хъркал спокойно - сещаш се за вица, предполагам, ако някой изплува - другите го хващат за краката....), Вазов ми падна в очите, когато се предложил сам за Нобелов лауреат пред комисия, дошла тук да издирва П.Р. Славейков.... Дано да е клюка, а не истина! Желая ти всичко най-добро от сърце и успешна нова седмица! Здравко