2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Трудолюбиво сърце
Благодатта е всеки един мирен и щастлив ден, в който си се радвал на децата си, жена си, приятелите си, близките си. Благодатта може да се прояви и в минути на скръб. Усещал съм я. Толкова осезаемо е присъствието й, че в миг всичко се укротява. Това се опитвам да измоля за себе си – трудолюбие. Всеки човек се скапва. Ти, аз, той, тя – всички, които се опитваме да живеем с Христос. Думата отчаяние произлиза от корена на глагола чакам и представка, с която означава „спирам да чакам“. А в Символа на вярата се казва „Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век“. Не бива да се спира чакането, защото тогава униние покрива душата, безмерна и неоправдана печал. А когато чакаш, когато знаеш Кого чакаш и какво чакаш, нещата си идват на мястото. Може да паднеш, може да кажеш на някого зла дума, да излъжеш, да погледнеш с пожелание, но после бързо ставаш и продължаваш. Приемаш, че е част от битката, част от пътя. Но не спираш чакането. Възкресяването на мене мъртвеца в този свят може да започне още тук, това е добрата новина.
Необходимо ми е едно трудолюбиво сърце, което сутрин се събужда и казва Слава Богу, че и този ден ще имам възможност да се помоля. Бог помага на човек, който Го търси и вика. По един или друг начин, но го прави. Понякога е невидимо, неосезаемо, неочаквано, но винаги е от полза за душата.
Не съм богослов, не съм изучавал подробно цялата дисциплина теология с всичките й предмети, не знам много факти. Но много добре познавам от личен опит някои малки подробности. Като това, че Божията милост не закъснява, утешава, прощава. Знам, че има и друг живот, друг светоглед, различен от угрижения, ежедневния, скучния, че Благодатта ни чака да я поискаме.
След полянката, на която сме разположени всички ние, децата, след тази зелена, слънчева поляна е пропастта. Там някъде, не ти трябва да проверяваш къде. Но ако все пак по една или друга причина стигнеш до края и надникнеш в пропастта – депресията те поглъща без остатък. Забравил си пътя за връщане.. Няма лек. Тъга е всичко наоколо. Обаче има един миг, в който Бог ти протяга ръка и те повежда обратно, на сигурно и спокойно. Благодатта е всеки един мирен и щастлив ден, в който си се радвал на децата си, жена си, приятелите си, близките си. Благодатта може да се прояви и в минути на скръб. Усещал съм я. Толкова осезаемо е присъствието й, че в миг всичко се укротява. Това са мигове на Откровение. Те не са самоцелни, не са задължителни, мнозина живеят тихо и мирно, без да са изпитвали разни такива драматични усещания. Просто сме различни. Всеки е различен. И една от задачите ни е да приемаме различията си с любов.
Няма друг лек срещу скапването, освен молитвите. Постът е молитва в действие. И когато сам доброволно и лениво се лиша от поста и молитвата, какво остава от мене? Един слаб човек със слаба вяра. Малодушие. Но вярата не е сирене, да си отрежа едно кило и да го изям. Вярата е дар, който трябва да си поискам. И колкото и да се насилвам, колкото и да крещи у мен душата ми понякога, тя тая вяра си остава все така слаба, защото не съм притихнал, не съм размислил и не съм направил усилието, което Христос ми е показал как се извършва. Постите за Рождество и Възкресение са около 40 дни, дори повече, и е блажен онзи, който има тази вътрешна воля и дисциплина да бъде внимателен през цялото време. Но за една сразена душа е важно дори самото усилие. Лекарствата са различни за всички нас.
Внимателният човек е внимателен винаги. Ще дойдат празниците, ще срещнем обичани хора, ще се съберем и между другото ще изпозабравим цялата си внимателност. За себе си говоря. Знам го от опит. Това е всичко, което мога да споделя с вас. Нищо друго, защото нищо друго тук нямам. Това всъщност се опитвам да правя вече много години. Натрупаха се, но съм си все същият непоколебим в греха, нищо не се е променило от онзи миг през 2001 пролетта, когато с помощта на моя приятел Любомир, сега отец Любо, който служи в Ловеч, направих първи стъпки по един труден и криволичещ път. Всъщност е една планинска пътечка с много завои и стръмнини, същински лабиринт в джунглата на този свят, но само по нея се излиза от джунглата и се стига до място светло и прохладно. И ще ви го обясня малко профанно, но ще ме разберете. Когато си на 27, е трудно да се научиш да си миеш зъбите редовно, ако допреди това не си го правил. Значи зъбите си можеш да миеш, а сърцето си не? И какво като е навик, думата „навик“ и думата „обич“ са от един и същи корен. Навик е това, което правиш с обич. И ако се молиш с обич според своето лично правило всеки ден, това не прави молитвата по-малоценна или автоматична. Този процес не може да бъде автоматичен и в това се различава от простото миене на зъбите. Молитвата е голямо изкуство, за което светиите са говорили и писали. Но дали молитвата ти е със сила като тяхната или е просто едно първолашко „Господи, помилуй“, тя извършва едно и също нещо – установява връзката между теб и Създателя ти. Ти, творението, поискаш ли го това общуване, потърсиш ли я тази връзка, Той, Творецът, не остава равнодушен. Това е неизменно. И почувстваш ли го веднъж, после никой не може да те разколебае в най-важното, в стремежа ти към Бога.
Сега, за съжаление, не възпитах и децата си в молитва, но Бог всичко ще нареди, само да има у нас стремеж към Него. И да правим поне малки стъпчици по онази пътечка. Но само по нея, защото има толкова много разклонения и много от тях водят до пропастта. Иво Иванов, когото чета понякога, нарича тази същата пътечка с един много светски и нецърковен термин, но става дума за същото, без да го подозираме дори – „кривата на щастието“. Тя не бива да слиза до ада в тази вселенска координатна ос. Времето и пространството не напразно ни изглеждат така необятни за нашите тесни човешки умове – за да схванем колко огромна е бездната и как лесно можем да се изгубим в нея и да потънем някъде без остатък. Тази „необятност“ има една единствена цел, да ни покаже нашата немощ. Мога да съм щастлив само край Бога. Всичко, което е далече от Него, е ад. И всяко едно погубващо отклонение парадоксално всъщност в дъното си е само едно, самоугаждане и задоволяване на егото ми. Всички лични нещастия започват от гордостта и само оттам. Така че разнообразието, сготвено и предложено от демоните, е само привидно, отдолу е все същият блудкав вкус на манджата с грозде.
Защо да искаш да прочетеш молитва? Да отвориш молитвеника, Псалтира или някой от другите псалтири – Богородичен, на св. Ефрем Сириец… Такива хубави думи са подредени там. Да схванеш, че значението на „молитва“ не е просто молба… Молитвата е разговор. Признаване на човешката немощ. Оттам се почва… А докъде се стига – всеки от нас някога ще разбере.
Автор: Николай Фенерски
Ще споделя че тези думи ще ме накарат да възстановя един постинг, който написах преди 3 дена, но след това изтрих. Той е една сутрешна изповед за сън, след един прекрасен ден и позитивен диалог с приятел, нарушен обаче от много лоши думи на „посредник“. Достраша ме (Иво ще те наричам), че тази изповед не е за пред блог и тези хора ще ме наранят повече…, но сега ме е срам, че ме е страх… Още повече че получих много разбиращи отговори, а предадох разбирането на приятелите си…
Благодаря пак за добрата и позитивна работа, която вършиш пишейки!
Пожелавам ти прекрасни Рождественски празници, Божията благодат и мир да имаш!
поздрави,
Дора
Ще споделя че тези думи ще ме накарат да възстановя един постинг, който написах преди 3 дена, но след това изтрих. Той е една сутрешна изповед за сън, след един прекрасен ден и позитивен диалог с приятел, нарушен обаче от много лоши думи на „посредник“. Достраша ме (Иво ще те наричам), че тази изповед не е за пред блог и тези хора ще ме наранят повече…, но сега ме е срам, че ме е страх… Още повече че получих много разбиращи отговори, а предадох разбирането на приятелите си…
Благодаря пак за добрата и позитивна работа, която вършиш пишейки!
че ме посетихте и за добрите думи !
Пожелавам ти прекрасни Рождественски празници, Божията благодат и мир да имаш!
поздрави,
Дора
За добрите думи.
Бог да е с Вас !
И нека с радост да посрещнем Светлото Рождество Христово !
2. ДА НАУЧИМ ПОВЕЧЕ ЗА ЗА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ
3. КОГАТО ДУШАТА ВИ ИСКА МИР И ПОКОЙ
4. ЗА БОЛКАТА
5. В МИГОВЕ НА БОЛКА
6. ЗА ИСТИНАТА И НОВАТА ЕПОХА
7. ЗАЩО ВИНАГИ СМЕ НЕДОВОЛНИ ?
8. НЕПРЕХОДНА МЪДРОСТ
9. НЕЗАВЪРШЕНА МИСИЯ НА ЗЕМЯТА
10. 10 СПОДЕЛЕНИ ПРАВИЛА В ЖИВОТА
11. ЕДНО МЪДРО ЧЕТИВО
12. ИЛЮЗИЯ ИЛИ СЪН
13. ЕДНО РАНЕНО СЪРЦЕ
14. ЗА КРЪСТНИЯ ЗНАК, КАК ДА ГО ПОЛАГАМЕ.
15. ЗА ВЯРАТА,БЛАГОЧЕСТИЕТО , БОГ И ЗА НАС.
16. УМЕЕМ ЛИ ДА ПОМАГАМЕ??
17. ЗА ПРОБЛЕМИТЕ И ТЯХНОТО РЕШАВАНЕ
18. НАДЕЖДА ЗА СРЕЩА ...... НЯКЪДЕ ТАМ.......
19. КАК ДА ПОЛУЧИМ ДУШЕВЕН МИР
20. НЯМА КЛЕТКА 3А ДУША !
21. НЕЩО ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ВЕРНОСТТА.
22. ИЗБРАНИ МИСЛИ НА НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ
23. ТАЙНИТЕ, КОИТО СИ ОТИВАТ С НАС.....
24. СПОСОБНИ ЛИ СМЕ ДА ОБИЧАМЕ ТАКА ?
25. ЗНЕМ ЛИ ДА ОБИЧАМЕ ?
26. ЗА НЕСПОДЕЛЕНАТА ОБИЧ И ПОЕЗИЯТА
27. ВСИЧКО Е ПО БОЖИЯТА ВОЛЯ