Слънцето на правдата

С приближаването на Рождество Христово се увеличава и предпразничната ни треска. Украсихме си елхите, целият град е окъпан в светлина. Хубаво е и красиво, когато е светло… Само малко се притеснявам, че тази примигваща светлина, с която сме накичили всичко наоколо, не води наникъде… Някога във Витлеем не е било така светло. Имало само една звезда. Но тази звезда е имала крайна цел. В нея е имало смисъл. Тя ни е завела до Раждащия се по плът Вечен Живот.

Нашата светлина сякаш е копие, което замествайки оригинала го лишава от смисъл. Всъщност, как да не води наникъде? Води в моловете. В тях има място за всички. Освен може би само за Христос и Неговата Пречиста Майка. Също както станало в онази страноприемница. Там дали подслон на всякакви хора, само не и на Идващия Изкупител на човечеството. Затова Слънцето на правдата изгряло в една тъмна пещера…

В моловете е топло, приятно е за тялото, но душата мръзне. Всеки, който обръща внимание на душата си, ще го усети. А там, в онази пещера било обратното. Там Слънцето на правдата огрявало и стопляло всичко около себе си, пък макар и времето да било студено и тъмно. В моловете има подаръци. Разбира се, трябва да има подаръци… Някой ще каже: „Отче, какъв е проблемът? Нали в това е празникът – да купиш на детето си и на жена си подарък, да ги занесеш вкъщи, да ги зарадваш, да седнете на обща трапеза, да се видите най-после, да пиете една ракия с близките?” Няма нищо лошо. Но мисля си, приятелю, добре е да зарадваш детето си, добре е да обърнеш внимание на жена си. Не съм съгласен само, че в това е Рождественският празник. Защото какво празнично има да се виждаш с жена си или да зарадваш детето си? Та, нали това трябва да се случва с нас всеки ден! Всеки ден, в който сме подминали близките си, оставайки пред телевизора, заместил общуването ни. Всеки ден, в който не сме изслушали детето си заради компютъра и някакво виртуално, полусъществуващо приятелство. Всеки ден, в който сме оставали до късно на работа заради кариерни амбиции, докато очите на любимата са се взирали през прозореца дали не се задаваме по тъмната улица. Не, празникът не е в това да обърнеш внимание на близките си или да се нахраниш с тях. Това трябва да е делникът. А празникът е в посрещането на Раждащия се Богомладенец.

Какво да занесем на децата си? Добре, хубаво е да им занесем шоколад. Хубаво е да занесем на съпругата си парфюм. Ама нали след шоколада остава само обвивката. Пък и едно е благоуханието на тялото, а друго е благоуханието на душата. Как мирише очистената душа! Така сладко мирише, че дори костите на отдавна отишлите си Божии угодници ухаят по-хубаво от всеки парфюм, който някой някога може да измисли. Ето такъв е Христовият аромат.

Трябва да подарим бъдеще на децата си, на близките си. Не, нямам предвид обичайната представа за бъдеще, за която мислят повечето днешни хора – децата им да станат VIP-ове и като пораснат да важничат пред останалите. Или да имат хубави неща. Например, големи къщи с огради и аларми, които да предупреждават да не би човещината да проникне някак си до тях. В това няма никакво бъдеще! Христос се ражда в пещера. Господарят на всичко, Този, Който притежава всички къщи с басейни, а заедно с тях и целия свят, Който е сътворил всичко, което ни е познато и онова, за което си нямаме и представа, Всемогъщият и Вседържителят се ражда в пещера. Ражда се като съвсем обикновен. Ражда се дори като по-голям сиромах от нас, съвременните българи. Защото дори и да нямаме нищо общо с „Топлофикация”, все сме намерили по някоя печка или климатик, за да ни стоплят. А Спасителят бил затоплян само от дъха на безсловесни твари и от любящите ръце и очи на Своята Пречиста Майка. Но нека не пропускаме и благородството на Пресладкия Иисус. Нашият Цар и Бог се родил в Своето Си, в това, което Сам сътворил. Не пожелал да стесни никого, дошъл да даде, а не да отнеме… дори ако става дума за място в страноприемница. Можел да промисли за себе Си място в някой палат, но вместо това още с раждането Си показал суетата на земните дворци.

Вижте кои отиват първи при Богомладенеца – пастирите. Казват, че е важно децата да се образовани, да им се даде перспективна професия. А ето, Ангел Господен отива при овчарите и им говори: „Ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци” (Лука 2:10). От „всички човеци” най-напред тези обикновени хорица получили благата вест за Христовото Рождество. И чули Ангелското пеене: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!” (Лука 2:14). Знаете ли как пеят Ангелите? Никоя опера или филхармония, на която земните богаташи ходят с фракове, не може да се мери с тях… Защото те живеят в една постоянна неизказана любов към Бога, в постоянно славословие към Него. И ето, овчарите направили нещо наистина перспективно – послушали гласа на Ангелите, дори ще посмея да кажа, опитали да се уподобят на тях, защото отишли и се поклонили на Пастиря на всички. Получили великата чест да Го почетат първи!

Не ме разбирайте погрешно. Не казвам, че има нещо лошо в образованието. А че само по себе си то не принася полза. И източните мъдреци са били образовани. Но станали наистина мъдри, чак когато последвали звездата и принесли дарове на Христа, Който е Божия Премъдрост (I Кор. 1:23-24). Каква по-голяма ученост от тази на източните учени, които потърсили Изтока на изтоците, Който желаейки да спаси света, дошъл в тъмния запад на нашето естество (Акатист на Пресладкия Иисус, Кондак 10). Какво по-голямо знание има от това, да разбереш, че Този, Който е в ръцете на Девата, е всъщност Синът Божий.

И още нещо важно има. В крайна сметка, когато сме на рожден ден кой е важен? В днешно време ние празнуваме Коледа – един огромен празник, в който всички около нас са почетени, освен Рожденика. Представете си едно светско тържество за юбилей. Всички се веселят, ядат, пият, танцуват, но никой не обръща внимание на рожденика, който ги е поканил у дома си и ги гощава. Неудобно, нали? Но ако не бихме постъпили така с подобни на нас човеци, защо си позволяваме да се отнасяме по този начин с Господа? Тъжи ли Христос? Тъжи! Тъжи, не защото е суетен или иска да Му обръщат внимание, или да Му се покланят. Поклонението няма никакво значение за Него. То има значение за мен и за теб. Важен е Рожденикът, защото Той се ражда, за да спаси нашите души.

Какво да му подарим? Какво си няма този Рожденик? Всичко има. Обаче, помните ли какво се казва още в Акатиста: „Като видяхме дивно Въплътилия се Бог, нека се отдалечим от суетния свят и издигнем ума си към божественото. Затуй, именно, Бог слезе на земята, за да възведе на небесата нас, които Му пеем: Алилуия.” (Кондак 8). И ние да се отдалечим от празнотата на този свят и да възкликнем: „Господи, както слезе от небето, въплъти се, дойде в нашия свят, така ела и в неуютната, мрачна, пълна с безсловесност пещера на моето сърце, озари я, огрей я, промени я.”

Греховете ни иска Тоя Младенец. Иска не просто да се променим, а да заживеем според Неговата Любов, която единствена озарява света. Нашият свят е тъмен и скандален, защото няма нищо общо с онази Рождественска нощ, в която Ангелите прославяли Бога и желаели мир и благоволение на хората. Ако искаме да има мир на земята, нека опитаме да го посадим в душите си и да го подарим на близките си. Христовият мир! Както е казал и преподобният Серафим Саровски: „Радост моя, придобий мирен дух и хиляди около теб ще се спасят”. Честито Рождество Христово! Христос се роди и за теб, и за мен! И за нашите деца, и за нашите любими! Слава Тебе Боже!

                                                                             Автор : свещеник Владимир Дойчев