Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.03.2018 15:05 - ЗА ТРЕВОГАТА / I ЧАСТ/
Автор: ivoki Категория: Лични дневници   
Прочетен: 858 Коментари: 1 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Тревожността, с която не можем да се разделим


    Изпитваш ли тревога? Задавал съм този въпрос на изключително много хора и повечето ме поглеждаха, усмихваха се и казваха: “Отче, въпросът риторичен ли е? Естествено, че всички изпитваме тревога. Ти да не би да не се тревожиш?”

И тогава се оказах в трудно положение: докато питах всички, питах и себе си, и видях, че и аз изпитвам тревога. Всички много се тревожим. И сега, преди да започне предаването, изпитвах тревога и се чудех дали ще успея да кажа това, което трябва. Да, и аз се тревожа.Отиваш в училище, виждаш малките деца – и те се тревожат, и те имат напрежение в живота, надпревара, несигурност, паника и неувереност, всички се тревожим. Невероятно, но това вече се превърна в световна епидемия. Всички ни обхваща това състояние. Чухте ли какво казах – всички ни обзема. Защо го казвам?

Защото тревогата е нещо, което не се описва точно, не знаеш какво представлява. Казваш, че е нещо, което чувстваш и го описваш, но не зная дали има определение за нея. Какво е в крайна сметка тревогата? Страх, несигурност, паника, неувереност – много неприятно състояние, което обзема душата ти за нещо, което чувстваш като идваща заплаха, или заплаха, която е отминала. То е нещо, което е станало и те обърква, вътрешно те потиска, обременява душа ти като плоча, която смазва сърцето или нещо, от което се страхуваш, че ще стане, но още не се е случило.

Страшно е, ако се замислим за къде бързаме. Бързаме към нашия край. Сякаш планираме да умрем, защото не се наслаждаваме на живота, който Бог ни е дал, а постоянно сме в гонитба, постоянно очакваме нещо ново, нещо по-ново, нещо по-различно от днешното. И въпросът, и недоумението е следното – кога ще се зарадваме на днешното? Кога ще му се насладим? Сега, тук и сега, днес, това, което сега е в ръцете ти, изчезва толкова бързо. Времето лети. Говоря и времето се търкулва и отминава. Веднъж едно дете ми каза: „След пет минути ще бие звънецът”. Казах му: „Видя ли? Тук си, сега си, а мисълта ти е насочена към това, какво ще стане след пет минути. Мислиш, но не за да мислиш с грижа как да подготвиш своето бъдеще. С други думи, не живееш в настоящето, не живееш настоящия момент!”

Настоящето постоянно ти се изплъзва, постоянно живееш в друго време – движиш се между миналото и бъдещето и губиш настоящето. Сега часът е един и нещо, но живеем не в един и нещо, а в утрешния ден, вдругиден, във времето след един месец, как ще бъда след една година. Отиваме далеч, по един несъзидателен начин, не с творческо въображение, а с тревожно въображение. Въображение, което ни кара да се разболяваме и на нищо да не се радваме. Сега отиваш да свършиш някаква работа, а след малко нито на тази работа се наслаждаваш, защото докато работиш, ще мислиш за следващите задачи и когато вършиш следващите, ще мислиш за утрешните и така докрай… Не живеем никога сега, тук и сега – което, да ти кажа, е единственото сигурно, единственото безопасно, единственото, което държиш в ръцете си, което ти принадлежи, на което можеш да му се радваш, да му се насладиш, да вземеш всички живителни сокове, които ти дава Божият дар, който се нарича живот, това е сегашният момент. И въпреки това тревогата не ни оставя, тя ни движи между „Какво стана?” в миналото, стари притеснения, стари спомени, стари преживявания и случки, и между „Какво ще стане?” в бъдещето и никога не живеем с това, което сега имаме. Така животът отминава, годините се търкулват и ние се разболяваме. Не се радваме, не се наслаждаваме, нямаме спокойни лица, спокойни сърца, не можем да застанем някъде, не можем да се усмихнем, не можем да кажем „Слава Богу!” и да вникнем в това.

Питаме:
  -Добре ли си?
 - Е, да кажем, че съм добре.
  - Ако живееш сегашния момент, ще видиш, че си изключително добре, защото сега проблемите ти не са толкова много, колкото тревогата те кара да си ги представяш, че са или че ще бъдат. Някой казваше:

- Чувствам голяма тревога!

- Защо? Доколкото виждам, сега седиш, говорим си, студено ли ти е?

- Не.

- Горещо ли ти е много?

- Не, добре съм.

- Да не би да имаш проблеми с дишането и си болен или гладен? Да ти дам нещо да ядеш?

- Не!

- Жаден ли си?

- Не!

- И тъй, не си гладен, нито жаден, не ти е студено, не ти е горещо, много добре си, да би не някой да те заплашва, някакво диво животно, някой лъв, или човек, който те гони?

- Не, добре съм.

- И тъй, от гледа точка на условията на живот си добре, нищо не ти липсва. С други думи, ако някой от друга планета те види и си представи теб, да те види отдалеч, ще види, че си едно същество на планетата Земя, нормално облечен, имаш душа, нахранен, седиш си, наред си. Въпреки това, виждаш на лицето си едно безпокойство, докато в този момент имаш всичко. В този момент нямаш проблем.

- Да, ама не зная какво ще стане вдругиден с тези изпити, които очаквам.

- Виж, вдругиден – не ти говоря за вдругиден, вдругиден ще стане, може и да не стане – може да имаш изпит и всичко да се срине, да кажем най-лошият случай. Сега ти казвам, сега, когато говоря, има ли ти нещо?

- Не, сега ми няма нищо, но мисля за това и се притеснявам какво ще стане.

- Видя ли? Това е твоят проблем. Сега ти няма нищо. Добре си, не го разбираш, че си добре, не му се наслаждаваш, сякаш сам искаш да намериш повод и причина да се притесниш. Търсиш сам да намериш някакъв повод да се разтревожиш и влагаш в ума си какво ща стане след няколко дена, след изпитите, които ще имаш, как ще си след няколко години, къде ще се окажеш на старини, какво ще стане след смъртта ти, кой ще се грижи за тебе, как ще живеят децата ти, как ще уредиш наследството си. Кога? Сега? Сега ли ще стане това? Ако в живота си се занимаваше с всеки момент като личен дар от Бога за тебе, сега, който Бог ти дава, тогава би се притеснявал за всеки проблем само един път. Кога? Този единствен път, когато самият проблем се появи, тогава би се притеснил. Сега какво правиш? Притесняваш се много пъти преди да дойде проблемът, който накрая може и да не дойде. И след това – напразно се притеснявах, жалко. Наскърбих се, че се притесних за няма нищо. Въпреки това го правиш, въпреки това ще го повториш.

Тревожиш се преди проблемът да дойде и се измъчваш многократно повече от това, отколкото Бог би искал да изпиташ болка. Бог допуска да срещнем болката, но тревогата си е чисто наша, безумие, наша глупост, тревогата е една лъжа, която сами си живеем, сами си я създаваме, сами я повтаряме и ни измъчва. Ние обаче сме нейни творци, ние, които изпитваме тревога. Бог не е създал тревогата, болката е спасителна. В живота ще минеш през болки, притеснения, болести, смърт и това ще те отведе в рая, Бог допуска това, за да дойде радостта оттам, по същия път, по който сме я загубили. Загубили сме истинската радост заради болна наслада, от заблудено егоистично задоволяване на нашия егоизъм и сега чрез страданието, чрез болката ще се приближим към Бога. Това е друго. Тревогата не е болката, избавящата, творческа болка, която Бог ни дава и допуска да имаме. Тревогата е наше мъчително състояние, което си причиняваме, остаряваме преди да дойде време, мъчим се и мъчим и другите, и страдаме. Накарай ума си да работи, задръж малко въображението си, твоето въображение е виновно за всичко, въобразяваш си, мислиш, създаваш сценарии, ставаш подозрителен, рисуваш в ума си картини, които още не са станали.........
                                                                                                  /СЛЕДВА/

                                                                                    Автор : архим. Андрей Конанос

                                                                              Превод: Константин Константинов

                                                                        прочетено в http://pravoslaven-sviat.org

 

 




Гласувай:
5



1. stela50 - Истина е... трудно е да преодолеем тази тревожност...
13.03.2018 19:58
обхваща душата, предава се и на хората до теб...
Колко често тревогите ни изпреварват събитията...
предварително изстрадваме нещо,
което може въобще да не се случи...
Полезно и мъдро...
Благодаря.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoki
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3800702
Постинги: 2782
Коментари: 3628
Гласове: 10171
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031