Веднъж попитах един човек: „Ти как преодоляваш тревожността“? Той ми каза: „Не се преодолява. Мисля, че тревожността е неизбежна. Всички имат тревоги, неизбежно е”. Аз му казах: „Тревожността е неизбежна може би само в случаите на хора, при които има наследствена обремененост“.

Има хора, които по природа мислят, че за всичко те са виновни, лесно се притесняват и наистина им е трудно да видят нещата в душата си спокойно. Това е наследствено. Виждаш хора, които каквото и да стане, ги обхваща паника. Не го искат. И ако е наследствено, ти можеш да го регулираш, да го контролираш, да го доведеш до някакви спокойни нива, разумни нива, за да не се измъчваш и да измъчваш и другите.

За съжаление, сме стигнали дотам да смятаме болезненото състояние за естествено. Нормално е да чувстваш напрежение ако например чакаш някакви официални гости и искаш всичко да е добре подготвено, трапезата да е сложена, всички да се доволни, но това е друго, това е динамизмът, зарядът на душата, чувстваш жизненост, да не си отпуснат, ленив, мързелив. И друго е гангрената, която яде душата ти. Тоест това тревожно състояние, което те кара да се разболееш. Противоположното на тревожният е уравновесеният човек, човекът, който прави всичко спокойно, естествено, живее съсредоточено, без паника, без болни грижи, както казва Христос. В Деяния апостолски се казва за св. ап. Павел и св. ап. Сила, че през нощта преди да ги заведат на съд спели спокойно и дори пеели, а на другия ден били на съд. Помисли си да имаш дело и да спиш спокойно!

Чрез Своя пример Христос ни говори и ни показва какво означава да не изпитваш тревога. И чрез думите, които казал, и с примерите. Св. Йоан Златоуст казва: Представи си! Дори Самият Христос не намерил човек в Неговата епоха, който да няма тревога, за да ни го покаже и да ни каже – ето, станете като този човек! Той не намерил. И тогава всички се тревожели, и тогава всички чувствали несигурност за бъдещето, паника, какво ще стане с тях. Самият Христос стигнал дотам да насочва ума и интереса и очите ни, накъде? Към птиците небесни, към цветята. Защо? Защото не намерил човек без тревога и да ни каже – станете като него, вижте колко е спокоен! Докато за простотата, за смирението намерил: децата, малките деца, но детето ще порасне и Той ти казва – не можеш винаги да го имаш за образец; неговото смирение обаче те поучава, но за тревогата, казва св. Йоан Златоуст, Той не намерил пример сред хората, а само в природата, в царството на животните и казал: Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни (Мат. 5:26).

Бог се грижи за тебе, Неговия човек, създанието на Неговата любов, творението на Неговото сърце. Нима Господ няма да се погрижи за тебе? А ние живеем сякаш нямаме Бог, сякаш нямаме Баща, сякаш Христос не съществува, сякаш не е до мене, сякаш не е дал клетва, да, клетва, заклел се е, обещал ни е, сложил е печат, подпис, за мене, за тебе. За тебе Христос се е подписал с кръвта Си – разбрал ли си това? Господ ни привежда една хипербола– може да дойде момент, в който майката да забрави децата си, самата майка, но Аз никога няма да те забравя, никога няма да те оставя, никога няма да те предам, няма да те изоставя в болестта ти, на болничното ти легло, в инвалидната количка, в това, което те измъчва, в твоя психологически проблем, телесен проблем, в безизходицата, в която се намираш, в твоята бедност, нищета, ще съм близо до тебе, обещавам ти.

Господ го е казал върху Кръста и се е подписал за тази любов, подписал се е със Своята кръв, толкова много ви обичам, никой няма по-голяма любов от тази, която Аз имам – да жертва живота си за своите приятели, толкова ви обичам. Животът ти не е случаен, не си оставен на произвола, Бог те наблюдава, закриля те и ти казва – Аз съм ти дал всичко, най-съществените неща, дал съм ти живота, след като ти дадох живота, няма ли да ти дам и това, което е нужно за него и ще те напусна? Дадох ти тялото, няма ли да се погрижа за него – храната, питието, облеклото ти, всичко, дома ти, топлината, това, от което имаш нужда, нима няма да се погрижа за тебе? Тогава за какво ти дадох тялото? Защо ти дадох душата? Защо те поставих на тази планета, за да те измъчвам ли? Разбира се, че не! Погледни малко към Голгота, погледни лицето Ми, погледни любовта Ми, погледни очите Ми да разбереш – казва Христос – да разбереш, че те обичам! Имаш огромна несигурност, огромна неувереност, която е неоправдана. Аз съм ти дал толкова доказателства. Много е страшно – да ти обещавам, че ще ти помогна, да ти давам гаранции, доказателства за Моята любов и ти отново и отново да си несигурен. Какво е това нещо? Много е несигурен човекът! Като присъствие в този свят, като битие ние хората сме една голяма рана, всеки от нас, е една рана, нараняваме Бога с нашите постъпки, причиняваме болка на Бога, защото с нашия живот, с нашата тревога и смут сякаш постоянно Му казваме – не Ти вярвам! Не вярвам, че съществуваш! Не вярвам, че ме обичаш! Не вярвам, че ще ми помогнеш!

Не тръгвай сега да казваш: ама, отче, ние слушаме църковното радио, ходим на църква, възможно ли е да не вярваме, тогава защо правим това, което правим? Да. Вярваме, теоретично, вярваме интелектуално, енциклопедично, че Бог съществува, знаем и някои неща и ги казваме, но не живеем вярата като доверие. Доверие ще рече оставяне, оставям се. Както когато се учиш да плуваш в морето. Като си бил малък твоите родители са те учили да плуваш и са ти казали: остави тялото си, отпусни се, но ако се уплашиш, ако се стегнеш – потъваш. Така и Бог ти казва – остави се, отпусни се, успокой се, остави се, остави се на Бога и ако се оставиш, тогава ще почувстваш какво означава вярата в Бога, не теоретичната вяра, а опитната вяра. Вкусете и ще видите, че Господ е благ, опитайте, за да видите Неговата благост, Неговата добрина, любов, опитайте това във вашия живот.

И тъй, не се грижете, казва Господ, не се грижете за утре, живейте днес, днешния ден, тук и сега, утрешният ден ще се погрижи за своето, достатъчна е злобата на днешния ден. Има се предвид, че всички днешни неприятности, грижи, проблеми са достатъчни, не се товари с други, живей сега, сега да почувстваш Христовата любов, сега Бог ни обича и … ти не вярваш, че в този час Бог те обича. Направи нещо много просто – сложи ръката на сърцето си и почувствай пулса си, сърцето ти тупти. Какво означава това? Това означава, че в този момент, в който говорим, Някой дава заповед и нашето сърце тупти. Защото Господ иска и ние още живеем. Господ ни обича и доказва това: туптенето на сърцето ти, дишането ти, очите ти, които гледат света, ушите ти, които слушат, сетивата ти, които влизат в съприкосновение с тази земя, с всички дарове от Бога, са голямо доказателство за Божията любов. Дано да живеем така, с усещането за Божието присъствие – усещане, което ни кара да се успокояваме от тревогата и тя постепенно да изчезне, колкото Бог допусне, колкото може. Ако човек почувства Божията любов, ще видите, че всички други проблеми ще отслабнат. Ще се успокоим, нашата душа напълно ще се освободи от това стягане, от напрежението, от трудностите, много сме пристегнати от нашата логика, от нашия рационализъм, от доверието спрямо нашето аз, нашите сили, нашата интелигентност, нашите способности и пари и много малко сме отдадени на Бога. Нека кажем – Господи, вземи живота ми и прави каквото искаш, достатъчно е да чувствам, че Ти ме ръководиш, че Ти ме държиш, че Ти ме закриляш, че Ти ме обичаш, че Ти си до мене! Това ми стига!

                                                                                                             /СЛЕДВА/

Автор : архим. Андрей Конанос

Превод: Константин Константинов

прочетено в http://pravoslaven-sviat.org