Английската писателка Мерсия Макдермот в своята книга „Апостолът на свободата“ пише: „Пеенето не било само удоволствие в живота на Васил, а една непринудена форма на самоизразяване. Обикновено мълчалив и сдържан, той изживявал нещата дълбоко, но рядко давал израз на своите чувства. В пеенето обаче момчето се преобразявало ¬ стеснението му изчезвало и било в състояние да изрази най-силни чувства с непринудената искреност на пойна птица“.

През 1855 г. Левски напуска Карлово и заедно с вуйчо си архимандрит Василий отиват в Стара Загора. Там учи две години в класното училище, същевременно пее в църковния хор, ръководен от учителя Атанас Иванов. На това място Левски скоро заема водещо място като талантлив певец. В катедралния храм на Стара Загора „Св. Димитър”, вдясно от входната врата има стенопис с надпис: „През 1856 г. е образуван първият църковен хор под диригентството на даскал Атанас Иванов с участието на Васил Левски като ученик в петокласното училище и вуйчо му Архимандрит Хаджи Василий…” [1].

По-късно, по настояване на вуйчо си, Левски прекъсва обучението в класното училище и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище „Св. св. Кирил и Методий“. Можем да бъдем сигурни, че преминал през всички тези „школи” по църковно пеене (и в килийното, и в по-модерното образование псалтиката [2] присъствала неизменно), Левски се е запознал добре с основата на църковната музика в нейните теоретични и практически измерения.

На 7 декември 1858 г. в Сопотския манастир „Св. Спас” Васил приема монашество под името Игнатий. На следващата година е ръкоположен за йеродякон и става църковен певец в църквата „Света Богородица“ в Карлово, която длъжност изпълнява в следващите три години. През 1863 г. отново е в местния храм в Карлово. През 1864 г. навръх Великден в местността „Алтън чаир” в покрайнините на Карлово Апостолът сваля расото си и отрязва косата си, като я дава на майка си със заръката да я пази. След като официално се отдава на революционната дейност и сваля расото си (Левски е свалил, не захвърлил расото си), Левски не се отказва от Църквата и винаги участва в църковното богослужение, било като дякон или църковен певец.

По време на учителстването си във Войнягово (1864/66 г.) Левски е певец в църквата. По свидетелството на съвременника ни – отец Недко Бръмбаров от гр. Пирдоп, Левски е обучавал възпитаниците си във Войнягово не само на четмо и писмо, но и на източното църковно пеене. Отец Недко научава тези данни от своя дядо по майчина линия Петър, който е помнил пеенето в църква на вече възрастни ученици на Левски. Дядото на свещеника, който починал на 96-годишна възраст, е казвал: „Запомнил съм ги тия старци – пееха нотно в черквата всичко както трябва.” „Източното пеене го е знаел (Левски – бел. авт.) мотамо. И всички негови ученици във Войнягово – преразказва отец Недко думите на дядо си – ги е възпитал – кой по-малко, кой повече да пеят. Абсолютно всички негови възпитаници са пеели източното църковно пеене.” [3]

От тези думи на отеца разбираме, че освен певчески данни, Левски е притежавал и педагогически качества на учител по църковно пеене.

След учителстването си във Войнягово Левски даскалува в с. Еникьой, Тулчанско (дн. Румъния), където също огласява богослуженията в местната черква. Знаем, че през Възраждането, когато се е търсел даскал за дадено населено място, предимство са имали тези, които са могли да пеят в църква. Наред с преподавателските си задължения, учителите са изпълнявали и отговорното църковно-певческо служение [4].

Един свещеник от с. Биримирци-Софийско, си спомня, как през 1871 г., на 2 ноември, дякон Левски дошъл с отец Генадий Драгалевски при него и като поостанал, за Архангеловден му помагал като псалт при извършването на водосвети по домовете на миряните. Дори в един дом, местен турчин го похвалил за доброто пеене и му дарил няколко гроша за поощрение [5].

На 6 януари 1872 г., Йордановден, Левски е в Троян, „където изпява „Во Йордане крещающи се Господи…” [6], с което обърна внимание на всички черковници” [7]. На следващия ден, Ивановден, по време на службата манастирските обитатели слушали с удоволствие „редкия звънлив и проницателен глас на още по-редкия и несравним български герой Левски” [8].

Любимото песнопение на Левски е било „Достойно есть” [9] на глас втори, съхранено по чудо от жителя на Широка лъка Згуро Згуровски [10]. Това песнопение можем да чуем в прекрасното изпълнение на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит [11].

Описателни и живи са думите на Русенския митрополит Неофит (днес патриарх) за вярата в Бога и любовта към църковното пеене на Левски: „Зрелият революционер, Апостола, неуловимият и легендарен „баш комита“ неведнъж се е укривал в манастири и черкви, за да изпее с лирическия си баритон „Херувикото“ [12] или „Достойно есть“, да пренощува в тайно скривалище или да разговаря с комитетски приятели, или да обсъди бъдещи планове, или да прекара в молитвено уединение и да приеме св. Причастие. Това подхранвало неговия оптимизъм, увеличавало духовния му заряд и пак в тъмен час или в ранно утро тръгвал сред опасности, несгоди и лишения.”[13]

Можем да предположим, че, освен по вътрешна подбуда, към гласова певческа изява (обусловена от дадения му от Бога музикален талант), Левски е отделял специално внимание на църковното пеене и е пял възторжено църковни песнопения, подтикнат и от носталгия по изоставеното поприще на духовник (пред бесилото, на предсмъртната си изповед Левски помолва изповядващия го отец да го поменува в молитвите си „йеродякон Игнатий” [14]).

От историята е известно, че Османското робство задържа за дълго време формирането на светска професионална музика в поробените балкански държави, а наличието на църковната и фолклорната музика се смятало за проява на професионална музикална култура. Освен сладкогласен църковен певец, Левски е бил и отличен изпълнител на народни песни. За певческите възможности на Левски свидетелства и войводата Панайот Хитов. Според него Левски бил „неустрашим, не кусваше ни вино, ни ракия, нито пък пушеше. Едничкото нещо, към което имаше страст, бяха свободата на отечеството и старите народни песни, на които той беше майсторски певец“. Ценен документ за любовта на Васил Левски към песента е неговото джобно тефтерче, в което Апостолът е отбелязвал не само свои финансови отчети, рецепти за лекове, но и други бележки – там срещаме строфи от неговата любима песен „Все за тебе мисля, мамо“[15], авторството на която някои изследователи приписват на самия Левски.

Чрез пеенето йеродяконът е намирал утеха и радост в скръбните си и нелеки дни. Това долавяме и от свидетелството на Христо Ботев, с когото са били заедно в една изоставена мелница в Букурещ: „Студ, дърво и камък се пука, гладни от два-три дена, а той пее и все весел. Вечер, дордето ще легнем, той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности!“

Гласът на Апостола, който е изпълвал храмовото пространство с красотата си; магнетичният глас, превърнал се сякаш в част от свещения църковен интериор на храмовете, в които е звучал [16]; гласът, от който „не един път букаците на Стара планина са еквали [17]” (Вазов) отеква през вековете и до днес като живо свидетелство на библейските думи, че „никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели” (Йоан. 15:13).
---------------------------------
Бележки

1.„Васил Левски в църковните стенописи“
2. Източното-църковно пеене е известно и като псалтикийно пеене, псалтика. Постепенно с времето в училищата започва да се изучава светска музика, отдалечаваща се от едногласната псалтика. В образователната система навлиза и обучението по многогласна музика.
3. В личен разговор с автора на настоящата статия.
4. Много от нашите изтъкнати музикоучители и певци като Геро Мушек, Христо Пулеков, Груйо Манев, Сава Доброплодни, Никола Златарски и др. са били и учители.
5. http://www.pravmladeji.org/node/233
6. Тропар на празника Богоявление (Йордановден), чийто текст на български език е: „Когато Ти, Господи, се кръщаваше в Йордан, откри се поклонението на Св. Троица; защото гласът на Отца свидетелстваше за Тебе, като Те нарече възлюбен Син; и Духът във вид на гълъб потвърди верността на словото. Христе, Боже, Който се яви и просвети света, слава на Тебе”.
7. Марковски, М. Спомени и очерки из българските революционни движения (1868-1878). II изд. С., 1976, с. 61. Цит. по Петев, И. По-важни моменти от живота и делото на йеродякон Игнатий-Васил Левски. С., 1993, с.18.
8. Данов, К. йеромонах. История на Троянский ставропигиалний монастир, II изд. Ловеч, 1903, с. 44. Цит. по Петев, И. Цит. съч., с.19.
9. Богородичен химн, чийто думи са: „Достойно е наистина да те облажаваме, Богородице, Винаги блажена, и пренепорочна, и майка на нашия Бог. По-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, теб истинска Богородица,величаем.”
10. http://iliyapehlivanov.blogspot.bg/2011/02/blog-post_17.html
11. https://www.youtube.com/watch?v=cZeUCCTN268
12. Херувимската песен е песнопение от св. Литургия, изпълнявано по време на извършването на Великия Вход. Съставянето на това песнопение се приписва на император Юстиниан Младши в 573 г. Текстът на песента на български език е: „Ние, които тайнствено изобразяваме херувимите и пеем на животворящата Троица трисветата песен, да отхвърлим сега всяка житейска грижа, та да подемем Царя на всичко, Когото ангелските чинове невидимо носят. Алилуия”.
13. http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=church_music_tradition.xml
14. Петев, И. По-важни моменти от живота и делото на йеродякон Игнатий-Васил Левски. С., 1993, с.136.
15. https://www.youtube.com/watch?v=mbJ68ZrM1n0
16. Покойният Левкийски епископ Партений (†1982) е казвал, че добрият хор, доброто пеене са живото благолепие на храма. Аз (И. Б.) съм си мислел, че гласът на певеца „не се губи” във време-пространството, а по някакъв особен начин се „вписва” в храма; като че ли става част от него.
17. Повестта на Иван Вазов „Немили-недраги”.

                                                                     автор: Ивайло Борисов