И нека, докато преследваме глобалните си
                                цели, да не забравяме за единствения дом,
                                                       който имаме 

*****
Земята се разплака, зарида,
че нещо сякаш много й тежеше.
А после се загърна в тишина –
от другата, която я болеше…
Нощта застина. Като празен филм,
във който от героите – ни помен.
Дали си бил богат или любим,
това е минало. Безсмислен спомен...
Не струва ни петак едната гордост,
че нещо си постигнал на света.
Земята плаче в свойта невъзможност
да сбъдне най-човешката мечта –
животът да пребъде, дотогава,
дорде ще има обич да се ражда...
А после нека тъне във забрава.
И други светове да се изграждат…
Но точно днес, и може би сега,
от тази обич всеки има нужда.
Земята се разплака, зарида…
Че винаги на своите е чужда.

                  автор :Мира Дойчинова - irini