“Помнете вашите наставници,които са ви проповядвали словото Божие, и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им” (Евр.13:7).

Сред всеки народ Бог има Свои избраници – пратеници Божии в света, които да разпространяват светлината на Христовото учение и да просвещават своя народ. За българите такива избрани съсъди на Божията благодат са славянските учители и просветители, равноапостолите светите братя Кирил и Методий. Ако ние днес сме народ със своя култура, държава и история – то това дължим на равноапостолната дейност на светите братя и на техните ученици. Те изведоха нашия народ и цялото славянство от мрака на езичеството и религиозното невежество и ги насочиха в пътя на Христовата светлина.

Да си припомним днес, в деня, когато честваме тяхната памет, заветите на двамата братя. “Методие, брате! – тихо прошепва свети Кирил на смъртния си одър. – Ние с тебе бяхме като чифт волове, които орат една нива. Ето аз падам на браздата, рано свършвам своя ден. Ти я доизкарай!... Аз виждам в милата славянска страна Моравия хиляди старци, жени и деца; с мъка гледат те по пътя: няма ли да видят тебе, брате! Иди по-скоро при тях, сгрей ги с Христовата любов, просвети ги със светлината на православната вяра! Иди! Чрез тоя подвиг по-лесно можеш да се спасиш…”

Свети Методий изпълнил завета на брат си. Върнал се в Моравия. И продължил браздата. Но колко мъки и страдания претърпял! Наближил и неговия смъртен час. На Връбница, 885 година, той отива в храма, за да се прости със своите ученици и вярващия народ. Заветът му към тях бил: ”Пазете своята православна вяра – този безценен дар, донесен ни от небето чрез Божия Син – Иисуса Христа. Ако вярата ви е крепка, и вие ще бъдете силни; отслабне ли тя у вас, и вие ще отслабнете и ще станете плячка и роби на други народи. Пазете православната си вяра!”

Следваме ли днес заветите на светите братя или нехаем за тях? Какво знае съвременният българин за Православието? В най-добрия случай, че благодарение на Православната ни Църква сме съхранили своята национална идентичност като българи. Колко българи могат да заявят, че познават в дълбочина светото Православие? Колко, определящи се като православни християни, живеят с православната вяра? Мнозина залитат към изучаването на какви ли не причудливи вярвания, нямащи нищо общо с нашата традиция и духовност. Лошото е, че не познават добре нашата православна вяра и това става причина да я подценяват и считат за по-малоценна от чуждоземните религии.

Мнозина стъпват в църква само на големи празници, без да имат някаква представа за празника, водени само от една битовистична или обредна нагласа. Тяхното празнуване няма нищо общо с православното християнско благочестие, а се е превърнало в една причудлива смесица от суеверия, езичество и западни обичаи.

Чрез светите братя Кирил и Методий българският народ бил просветен с Христовата светлина и научен да върви в пътя на Божия разум, но днес отново голяма част от народа ни тъне в мрак и незнание на божествените истини. Непознаването на отеческата вяра е не само срамно за всеки претендиращ за култура и образованост човек, но и пагубно за човека в частност и за народа ни като цяло. Духовният дефицит, отчуждението, липсата на мотивация и цел в живота могат да бъдат преодолени само с помощта на религиозната просвета и утвърждаване на непреходните ценности на християнския морал.
Склонни сме да обвиняваме държавата, че не въвежда като задължителен предмета Религия в училищата, макар и да парадира с признаването и зачитането на християнските ценности и идеали. Други пък обвиняват Църквата, че е занемарила своята духовна просвета, като визират преди всичко нейните свещенослужители, забравяйки, че Църквата се състои не само от клирици, но и от миряни, и че разпространението на християнското учение винаги е съставлявало и съставлява дълг на вярата и любовта на всеки неин член. Да бъде равнодушен към делото на разпространението на християнската вяра, за християнина означава да бъде мъртъв член на Църквата.

Нека, като имаме пред очите си равноапостолния подвиг на светите братя Кирил и Методий, да се стремим все повече и повече наши сънародници да научат за красотата и живата сила на Православието, и вече от позицията на знаещи, а не на невежи да определят себе си като православни християни и да се молим Богу потомците ни да съхранят българщината и вярата ни през вековете. Амин.