Аз съм само един верен пес
макар и животът

да ме направи бездомник.
Не защото нямам дом,
а защото нямам другар.
Защото сме бездомни
не когато имаме къща
или купичка с храна.

А когато нямаме
споделена, от никого, обич.
Аз дадох всичко от себе си
споделих всичко,което имах.

 

Живях тихо , като монах

аскетично, всичко ти дадох.
Не пожалих дори и душата си
Не очаквах нищо
освен малко любов.
Получих много
но само на думи....
Дааа,ама нали съм само
един уличен пес......
Сега си отивам от този свят
с подвита опашка и свити уши
с разбито сърце и душа
платил за своята обич с тъга....
Отивам си , но за нищо не съжалявам
Защото да обичаш и да си верен
е Божия дарба непостижима за всеки.
макар да съм само един уличен пес......

           От стихосбирката "Обич без ответ"
                                                       на Ivo Ki

я получава от Бога. Тя не отива напразно. Бог въздава всекиму.

Поздрави!

Стихове изпълнени с много мъдрост и емоции !

С последните ти думи се смрачи,
на слънцето лъчите изгоряха.
Надвисна облак в твоите очи,
но... нищо. Аз и в бурята съм стряха.
Поздрави,
Дора

Всичко на този свят е енергия и вибрации. И нищо не отива напразно. Бог управлява всичко и ни прави живи и след смъртта.

С времето Бог ни дава мъдрост или ни отнема умът.
Едни остаряват като цървули, а други като баобаби....

Благодаря за оценката.

[quote=lubovakoniamash]С последните ти думи се смрачи,
на слънцето лъчите изгоряха.
Надвисна облак в твоите очи,
но... нищо. Аз и в бурята съм стряха.
Поздрави,

След всяка буря изгрява слънце дори и в отвъдното.
Бог е винаги стряха за душите ни, стига да се подслоним под Нея.

...Защото да обичаш и да си верен
е Божия дарба непостижима за всеки...
Поздрави !