Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.07.2020 08:00 - След пандемията
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 8560 Коментари: 34 Гласове:
32


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    


image

                                                                     
    СЛЕД ПАНДЕМИЯТА

 

   Беше късен юлски следобед, горещ и мъчителен и тъй лежерно проточен, сякаш никога нямаше да свърши. Но слънцето бавно отскачаше на запад и вече се тулеше зад високата сграда, някога фабрика за текстил, днес призрачен скелет, изтърбушен отвътре и оглозган отвън от природните сили и човешките набези. Прашната напечена улица беше пуста, не минаваха ни коли, ни хора. Само две кучета, едното жълто, другото черно, деляха братски сянката пред един очукан контейнер, а над тях, в маранята, мърлява котка тършуваше вяло из торбите с боклук.

  
Изведнъж, сякаш от нищото, в пресечката се появи сиво-синьо ауди, намали на кръстовището, после рязко сви вдясно и спря току след контейнера. От колата излезе висок, попрегърбен мъж с очила, в светли ленени дрехи, намачкани, позагубили форма и все пак свежи и дръзки на фона на унилия прашен пейзаж. Кучетата дигнаха стреснато глави, едното, черното, не издържа на необичайния шум и движение и побягна, подвило опашка. Котката наостри уши, но продължи да си рови.
    
imageМъжът мина отзад, отвори багажника и пак го затвори. Пресегна се през задната врата, взе бяла панамена шапка и я нахлупи. Не заключи колата. Пресече улицата, спря и се заоглежда. Въздъхна, после свали очилата явно се вълнуваше. Кучето пред контейнера, усетило нещо, проскимтя. Но младо беше, сигурно две-три годишно, нямаше как да помни човека а и той не беше си идвал от петнайсет години... Всичко му изглеждаше променено. Нямаше ги големите липи от двете страни на улицата с гугутките, с пейките пред всяка къща, до всяка врата. На мястото на липите някой бе посадил каталпи. Болнави и разкривени, те растяха насила, заложници на асфалта, на прахта и на жегата. Изчезнали бяха и старите борове пред фабричния зид, някога обрамчен с гиздав бръшлян, сега порутен, набързо пристегнат с грозна рехава мрежа. В спомените му от двете страни на улицата се редяха къщи – малки, на един или най-много на два ката, с кипри градинки отпред, с табелки „Образцов дом“ на прясно боядисаните метални врати, с ниски кокетни огради и широки комшулуци. Сега бяха останали само две – тяхната и на съседката Кера, другото бяха блокове с грозно озъбени, напечени от слънцето тераси. Да-а, времето не беше работило нито за него, нито за родния му град.
  

imageМъжът спря пред бащината си къща и по навик протегна ръка към вратата - не потърси звънец. За миг мярна олющената боя, после натисна решително бравата. Тялото му поддаде напред, но срещна отпор. Беше заключено. Погледна наляво-надясно с досада: „Уф, къде ли са?“. Слънцето беше отскочило още по на запад и високите фабрични стени хвърляха дълги сенки към тротоара, но горещината и задухата си оставаха. Видя звънец  натисна го плахо, после повтори и потрети като на пожар. Никой не излезе, не се обади. „Къде ли са се запилели?“ – на глас измърмори той и усети гърлото си пресъхнало. Преглътна мъчително. Колко пъти си беше представял: идва си, влиза и ... онемяват! Не прегръдки, не целувки след пандемията хората си останаха сдържани, особено с чужденците, но суетене и сълзи... После сядат край него, а той разказва, разказва … и пак плач. Не, няма вече кой да плаче за него. Майка му се бе споминала преди двайсетина години, за баща си тъй и не разбра кога си е отишъл, нямаше връзка с него, откак … Ама долен си беше старецът! Тайно, зад гърба му,  да припише на брат му цял дял от къщата, уж да го гледал!

   Потърка нервно брада – никога нямаше да прости на стария тая глупост. На времето ходи, тича насам-натам – не можа да разтрогне договора. После склони баща си да му прехвърли втори дял чрез продажба, фиктивна де, има си хас! Една трета проклетият старец беше оставил за себе си, да не останел на пътя. Е, пътя го хвана той, Георги, запраши пак по Германия – и не беше си идвал до днес. Вкорави се сърцето му, не омекна ни от първата внучка, нито кога се спомина жена му. А днес се завръщаше. Не знаеше на какво се надява ... все едно, решил бе да опита с добро.

   Натисна пак, но вратата не поддаваше. Оградата бе ниска, а високият тротоар от тая страна я правеше още по-лесна. Плочата на външната тоалетна, залепена за зида, направо го мамеше да се прехвърли. Както някога, помисли си, но не посмя. Разядосан внезапно, хвана с две ръце ръждивите пречки на портата, сякаш искаше да я извади от пантите. Пред очите му заиграха искри и през тяхната жарава съзря градината. Погледът му жадно попиваше до болка познати картини, сърцето му се запремята в гърдите. „Асмите, какво грозде беряхме едно време от тях, дядо с каруца го караше да го продава!“ – поддаде на спомена възрастният мъж.  – А розите баба Мича сама ги присаждаше, нали завършила на времето Стопанско училище. Виж го ти, хитреца, какви домати отгледал! И ползва, ползва всичко от бащинията ми, а аз ходя да се трепя по чужди места!“

     

image
Горчивината на тия размисли върна гнева му, поутихнал уж в последните дни. „Ползва всичко толкоз години – а аз хоодя да се трепя im Ausland!“ – повтаряше си той, неусетно минал на немски, и хапеше устни от ярост.

   „Георг, Георг, подиграха се с тебе!“ – помисли си с натежала душа. Беше излязъл зад граница с първите след Десети, там бе се оженил, там изгледа синове и дочака внуци. Напъваше като вол, не отказваше Angebot, оферта демек. Работеше по на две, на три, на четири места – където го повикат. Купи кола, после втора, къща, апартаменти за децата. Прие двойно гражданство, дочака европейска пенсия. Тогава дойде пандемията. Преживя я мъчително, но оцеля ако не на друго, чуждата страна го беше научила на дисциплина. Престоя четири месеца сам като куче, далеч от деца и внуци – и когато взе да губи надежда, положението се поохлаби и отвориха границите. Изведнъж закопня да се върне в България. Имаше къде – беше накупил в добрите дни и жилище в София, и вила в Балкана, и по морето нещичко, че тъй правеха всички тогава.  Добре си беше вложил парите, на пътя нямаше да остане, дето се вика... Но нямаше и да позволи тия тука да го правят на някакъв ... дъмкопф. Как беше на български?

image

   Обходи с поглед къщата – и мъка сви сърцето му. Не можеше да я гледа такава олющена, пред пропадане. Нямал бил пари! Селянин! Нещастник! Като няма, да ходи в чужбина, да види как се изкарват! Ама не, натииска се на бащинията, че е по-лесно. Бил гледал старите – че то гледане ли се вика, кога човек не е на легло, какво пък толкоз се е презорил неговият брат? Жив дявол! Ама бате ти Гошо знае какво да прави – Wie die Gaste auch das Fest! Още сега ще отиде при адвокат – и ще му дръпне на мизерника един Anspruch за пропуснати ползи. За цели 31 години ще предяви иск свят да му се завие на братлето! Идиот!

   И като пресече яростно пустата улица, влезе в колата и затръшна вратата. От форсирането и бясното триене на гуми жълтото куче се събуди, дигна сепнато глава, готово за скок, но пришълецът беше изчезнал. Песът лениво почеса ухото си с крак, обърна се на другата страна и като пъхна муцуна между краката си, пак се отнесе. На метър от него, топла и сънена, котката ближеше сгъната лапа. Дългият ден бавно отстъпваше – а разхладата все тъй я нямаше.



                                        
      image                                  
image

 











Гласувай:
32



Следващ постинг
Предишен постинг

1. veninski - Поздрави от Родопите!
22.07.2020 08:35
Поздрави от Родопите!
цитирай
2. emi1ts - Забележително
22.07.2020 08:49
добра си в разказването на истории мила Вени!Възхитена съм!Вместила си цял един живот(и не само..) ,че и резултат от изживяното.Някои хора не се променят каквото и да им се случва може би.Няма и една излишна дума - всяка си има значение и си е на място.И песните като допълнение.Благодаря ти за удоволствието!Хубави летни дни и все така с вдъхновение.Прегръдки!
цитирай
3. donchevav - Поздрави от Родопите! Благ...
22.07.2020 09:18
veninski написа:
Поздрави от Родопите!


Благодаря, Васко! В райско кътче живееш - поздрави на вълшебните Родопи!
Хубави летни дни!
цитирай
4. donchevav - добра си в разказването на истории ...
22.07.2020 10:49
emi1ts написа:
добра си в разказването на истории мила Вени!Възхитена съм!Вместила си цял един живот(и не само..) ,че и резултат от изживяното.Някои хора не се променят каквото и да им се случва може би.Няма и една излишна дума - всяка си има значение и си е на място.И песните като допълнение.Благодаря ти за удоволствието!Хубави летни дни и все така с вдъхновение.Прегръдки!


Благодаря ти, мила Еми! Колко му е на един човешки живот - потеглиш напред, върнеш се назад един път, два пъти, обърнеш се - и ето го края... Мъката е тази, която го прави дълъг, безконечен. И ако не съумееш сам да си помогнеш - да разсееш злите чувства, да пречистиш душата си - никой не може да ти помогне. Купувай, трупай, обграждай се с лукс - злото продължава да гризе душата ти.
Понякога, след години далеч от родината, носталгията придобива и такива уродливи форми. И си права - някои хора просто не се променят...
Прегръдка, приятелко! Вдъхновени летни дни ти пожелавам!
цитирай
5. mt46 - Поздрави, Вени!
22.07.2020 11:47
Хубав разказ си написала. Но ми се искаше да има развръзка, епилог... Жив ли е още братът?...
цитирай
6. mt46 - ...
22.07.2020 11:49
Много е алчен героят ти!...
Благополучни летни дни!... :)
цитирай
7. katan - Много хубав разказ, Венетче!
22.07.2020 12:05
Започва толкова лениво с кучета и котката, а после...
Разгневи ме с разрушените сгради на текстилния завод, със запустението, което цари повсеместно след "приватизацията"...
В началото, когато пристига "Георг" ме нападна носталгията по онова време, в което всичко беше истинско - кротките и горещи юлски следобеди, в които на улицата нямаше жива душа и всичко, което си описала толкова живо и картинно...
Изпитах дори и съчувствие към този човек, който толкова години не е стъпвал тук, но не е забравил къде е бащината къща...
Изненадаха ме спомените му.
Гроздето естествено ми припомни нашата асма и очите ми се замъглиха.
Другото... Другото не го разбрах!
Помислих, че е дошъл по братски, а то...
Стана ми горчиво. Има и такива хора.
Всякакви ги има. Но да имаш много и в Чужбинско и тук и да не ти стига!
Помислих, че ще дочака брат си и ще седнат под асмата на раздумка и после ще влезе в родната къща с олекнало сърце и братски жест...
Е, не стана така. Вкоравено и изтинало сърце не се размекват и стоплят ...!
Бъди здрава!

П.П. Видях, че имаш и ново стихотворение, което незнайно защо не съм забелязала след Годо.

Поздрави и прегръдки от мен!
Слънчево и здраво лято!
цитирай
8. donchevav - Хубав разказ си написала. Но ми се ...
22.07.2020 13:59
mt46 написа:
Хубав разказ си написала. Но ми се искаше да има развръзка, епилог... Жив ли е още братът?...


Благодаря ти, Марине! И на мене ми се искаше да има щастлива развръзка... Не знам дали е жив братът - има ли значение? Най-много да се скарат отново:) Може би си струва да се помисли по един епилог - в кантората на нотариуса например:)
Но защо? Това е една контейнерна история. Впрочем работното ми заглавие, което най-добре отразява онова, което се опитвам да кажа, беше "Край контейнера":) Затова са и тези кучета и котки, лежерно опънати пред боклукчийското каче. За този, който за шепа евро отгоре е загърбил родина, близки, човещина, няма връщане назад, той и на кучетата дори е безразличен - въпреки замогването и просперитета, които му се иска да демонстрира. Какъв друг финал? Идва си и се включва в изграждането на възраждащата се демократична държава:))) Не, тази контейнерна история ще се повтаря още дълго време, със завръщането на всеки пореден емигрант...
Благодаря за отношението! Весело лято!
цитирай
9. donchevav - Много е алчен героят ти!. . . Благ...
22.07.2020 14:10
mt46 написа:
Много е алчен героят ти!...
Благополучни летни дни!... :)


Алчност и злост - изначална и тъпоума, безпросветна, сляпа злост. Може би тежкият живот на гастарбайтер, на чужденец, който трябва да прави компромиси, да се снишава, да трепери, да посреща с раболепна усмивка унижението и болката, животът на човек без родина, без близки, без топлина и сигурност, без обич е засилила тези качества... Струва ми се, че след пребиваване в чужбина хората се завръщат променени - по-организирани, по-отговорни, по-стабилни, но някак изтърбушени откъм емоции, егоистично обърнати навътре, затворени и студени, показни, външни, озлобени... А може би не съм срещнала правилните хора:)))
Бъди здрав, Марине! Поздрави!
цитирай
10. donchevav - Започва толкова лениво с кучета и ...
22.07.2020 14:25
katan написа:
Започва толкова лениво с кучета и котката, а после...
Разгневи ме с разрушените сгради на текстилния завод, със запустението, което цари повсеместно след "приватизацията"...
В началото, когато пристига "Георг" ме нападна носталгията по онова време, в което всичко беше истинско - кротките и горещи юлски следобеди, в които на улицата нямаше жива душа и всичко, което си описала толкова живо и картинно...
Изпитах дори и съчувствие към този човек, който толкова години не е стъпвал тук, но не е забравил къде е бащината къща...
Изненадаха ме спомените му.
Гроздето естествено ми припомни нашата асма и очите ми се замъглиха.
Другото... Другото не го разбрах!
Помислих, че е дошъл по братски, а то...
Стана ми горчиво. Има и такива хора.
Всякакви ги има. Но да имаш много и в Чужбинско и тук и да не ти стига!
Помислих, че ще дочака брат си и ще седнат под асмата на раздумка и после ще влезе в родната къща с олекнало сърце и братски жест...
Е, не стана така. Вкоравено и изтинало сърце не се размекват и стоплят ...!
Бъди здрава!
........


Мила Кате, такъв хубав разбор си направила - прочела си и между редовете! А това, дето не си могла да го разбереш, то не си е и за разбиране. Двама братя, една кръв - да се прегърнат, да се сдобрят... Нали затова си идва героят - или не за това. Човекът си има от всичко по много. Но защо да не си вземе онова, което по право му се полага от баща и от майка - да го вземе с добро, както е решил в просветлението си след преживяната пандемия. Но добрите намерения бързо се изпаряват при първия сблъсък с реалността. Къщата, градината, розите, вратата - всичко това единствено е имало стойност през годините, в които той се е опитвал да дири щастие другаде, далеч от родината. А то, щастието, е било съвсем наблизо - и другият брат без много усилия си е живял в него благат и честит. Как да се не разстрои човек, как да не се озлоби... Но никой не му съчувства - дори кучетата:)
Прегръдки, мила приятелко, весело и здраво лято и на тебе!
цитирай
11. barin - Здравей, Вени. Пандемията оказва ...
22.07.2020 18:44
Здравей, Вени. Пандемията оказва влияние и след нея ще има промени. Не се вижда краят и изглежда ще познаят, че лекарство ще се намери година след началото. За мен има провалени планове, но здравето е на първо място.
Поздрави!
цитирай
12. donchevav - Здравей, Вени. Пандемията оказва ...
22.07.2020 23:05
barin написа:
Здравей, Вени. Пандемията оказва влияние и след нея ще има промени. Не се вижда краят и изглежда ще познаят, че лекарство ще се намери година след началото. За мен има провалени планове, но здравето е на първо място.
Поздрави!


Здравей, Иване! Прав си - пандемията промени всичко. Но пандемии е имало и ще има. Това, което не трябва да се променя, че човещината, съпричастността, отвореното към другите сърце.
Преди дни един познат, под претекст, че ни е роднина, влязъл в нашата градина и взел да събира круши /имаме разкошна лятна круша, от която правя сладко от цели крушки с опашки:)))/. Видял го съседът и се пошегувал: "А, какво правиш тук? Не знаеш ли, че имат болен от коронавирус?". Като чул това, нашият познат хвърлил торбичката с крушите и хукнал да бяга навън. За миг дори не му минало през ум да попита кой е болен, добре ли са всички, имат ли нужда от нещо - да се погрижи като роднина, щом претендира да е такъв.
В условия на криза, пред лицето на реалната опасност за себе си, всеки разкрива истинското си лице - и страхливецът, егоистът, и благородният, самоотвержен човек.
След пандемията? Надявам се всички да излезем от това изпитание по-добри, по-сърцати. А алчните, злите, егоистичните хора сигурно ще станат по-лоши. Въпрос на диалектика:)))
Поздрави, Иване - на тебе и на морето! Варна през лятото е приказка и ти живееш в нея! Пожелавам ти вълшебно лято!
цитирай
13. inel379 - Настръхнах! Невероятен разказвач си, мила Вени!
23.07.2020 03:12
Материалната разруха се преодолява рано или късно,
но духовната съсипва живота безвъзвратно.
Алчността и злобата отблъскват,
а най-печални новините стават,
когато връзките семейни
от студ замръзнали напълно закърняват.
Така било е и в години други,
за които толкоз книги сме прочели,
нещастия не секват по земята -
реално, всъщност, малко сме видели.
Духът си трябва да опазим,
защото в трудни времена,
той воля и устойчивост калява
за справяне със всякаква беда.
Но щом сърцето запремята се в гъдите,
тогава се заражда мисълта надеждна,
че нещата ще си дойдат по местата
и срещата с обидата ще е последна.
Защото няма време, няма време!
Без прошка лошотията душата ще превземе!
И светлината като извор ще прелива,
че на отчуждението нужна му е обич жива.
С нея човешкото в човека се завръща
а животът се по чудо преобръща.
Времеубежище ли търсим за душите си,
изпълнени със всякакви съмнения,
които трупали сме в дните си
и в месеците дълги на пандемия.
През всичко заслужава си да минем
и нека поразровим паметта -
истината проста е и там се крие,
прегърнала със радост обичта.
Тя е искрата на Бог в нас!
Без нея обезсмисля се
битието ни човешко!

По елинпелиновски ме разтърси,
към Георги Господинов ме отпрати,
а преживяното вълнение
разнопосочни мисли в мен събуди.
Благодаря ти!
Безценно е общуването с теб!
Още наситени с красиви преживявания
дълги летни дни ти пожелавам!
Слънчево да ти е!:)
цитирай
14. donchevav - Материалната разруха се преодо...
23.07.2020 09:39
[quote=inel379]Материалната разруха се преодолява рано или късно,
но духовната съсипва живота безвъзвратно.
Алчността и злобата отблъскват,
а най-печални новините стават,
когато връзките семейни
от студ замръзнали напълно закърняват.
Така било е и в години други,
за които толкоз книги сме прочели,
нещастия не секват по земята -
реално, всъщност, малко сме видели.
Духът си трябва да опазим,
защото в трудни времена,
той воля и устойчивост калява
за справяне със всякаква беда.
Но щом сърцето запремята се в гъдите,
тогава се заражда мисълта надеждна,
че нещата ще си дойдат по местата
и срещата с обидата ще е последна.
Защото няма време, няма време!
Без прошка лошотията душата ще превземе!
И светлината като извор ще прелива,
че на отчуждението нужна му е обич жива.
С нея човешкото в човека се завръща
а животът се по чудо преобръща.
Времеубежище ли търсим за душите си,
изпълнени със всякакви съмнения,
които трупали сме в дните си
и в месеците дълги на пандемия.
През всичко заслужава си да минем
и нека поразровим паметта -
истината проста е и там се крие,
прегърнала със радост обичта.
Тя е искрата на Бог в нас!
Без нея обезсмисля се
битието ни човешко!

По елинпелиновски ме разтърси,
към Георги Господинов ме отпрати,
а преживяното вълнение
разнопосочни мисли в мен събуди.
Благодаря ти!
Безценно е общуването с теб!
Още наситени с красиви преживявания
дълги летни дни ти пожелавам!
Слънчево да ти е!:)[/quote

Благодаря ти, скъпа Инел! Ти си прочела с интерес разказа, аз пък вече за не знам кой път чета проникновения ти коментар. Поетичният ти прочит е толкова талантлив - и толкова мъдър.

"Без прошка лошотията душата ще превземе!"
И си права - само любовта пречиства душата, само тя може да ни спаси - и от пандемията, и от злото в нас.
Бъди благословена с твоята интуитивност и добросърдечие, мила Инел!
Прегръщам те с обич!
Слънчево и добро, запомнящо се лято за тебе и близките ти!


цитирай
15. leonleonovpom2 - Здравей, Венета!
24.07.2020 21:32
Поучителна история, правилно си я оставила незавършена!

Спомням си, как един възрастен човек, през 90- те години, никак не се радваше на връщането на земите? А имаше много солници и обработваеми земи!
Попитах го, защо?
Отговорът ме слиса-Защото ,моето момче, когато ни ти взеха, баща ми умря от притеснение! И много хора от неговото поколение!
Сега е наш ред, на мен и моето поколение да умрем от това сътресение!

След няколко месеца той почина Не можа да се нарадва на имотите Сигурен съм ,че в смърттта на баща ми има дял станалото
Той знаеше всички имоти, почналите разправии за делби между хора без принос го довършиха!
Няма нищо по страшно от алчността за имоти и и свързаните с нея разправии за разпределението им ! Как брат да надлъже брата, да го измами! Същото и за сестрите! В тях избива всичко долно в човека! Но те са добре описани от нашите класици!
Затова казвам ,че правилно не си довършила разказа, няма я развръзката!
Иначе е прекрасен, хареса ми!

Според мен ,минали са години, има и давност-10 годишна, нискоинтелигентният брат си е уредил нещата със собствеността! Цялата - за него!
Братът е бил наясно и затова си е тръгнал Да избегне просташките сцени!

Хубава вечер!
цитирай
16. troia - Здравей, Вени!
24.07.2020 22:04
В първия момент като видях сладки котета и кучета и си помислих, че е една невинна приказка, а то се оказа нещо съвсем друго. Много ти е сериозен разказът. Може би 90% от хората са вече материалисти и успехът в живота си го измерват в имоти, пари, коли и т.н. Чудесно си го характеризирала за момент твоя герой: "Вкорави се сърцето му, не омекна ни от първата внучка, нито кога се спомина жена му." За него има по-важни неща...поредния бащин имот. На такива хора няма засищане и те винаги искат още и още.. Няма и лек. Краят е съвсем логичен и реалистичен. Животът не е приказка, а това е грозното му лице.
Весело лято и само положителни емоции ти желая, Вени!:)
цитирай
17. donchevav - Поучителна история, правилно си я ...
24.07.2020 23:04
leonleonovpom2 написа:
Поучителна история, правилно си я оставила незавършена!
Спомням си, как един възрастен човек, през 90- те години, никак не се радваше на връщането на земите? А имаше много солници и обработваеми земи!
Попитах го, защо?
Отговорът ме слиса-Защото ,моето момче, когато ни ти взеха, баща ми умря от притеснение! И много хора от неговото поколение!
Сега е наш ред, на мен и моето поколение да умрем от това сътресение!
След няколко месеца той почина Не можа да се нарадва на имотите Сигурен съм ,че в смърттта на баща ми има дял станалото
Той знаеше всички имоти, почналите разправии за делби между хора без принос го довършиха!
Няма нищо по страшно от алчността за имоти и и свързаните с нея разправии за разпределението им ! Как брат да надлъже брата, да го измами! Същото и за сестрите! В тях избива всичко долно в човека! Но те са добре описани от нашите класици!
Затова казвам ,че правилно не си довършила разказа, няма я развръзката!
Иначе е прекрасен, хареса ми!

Според мен ,минали са години, има и давност-10 годишна, нискоинтелигентният брат си е уредил нещата със собствеността! Цялата - за него!
Братът е бил наясно и затова си е тръгнал Да избегне просташките сцени!

Хубава вечер!


Здравей, Лео! Както винаги коментарът ти е интересен, адекватен, богато онагледен с поучителни житейски истории, поощряващ, мотивиращ - благодаря ти от сърце!
Напълно разбирам онзи възрастен човек от 90-те, мисля, че моят дядо също нямаше да се зарадва на връщането на имотите - проклятието на колективизацията бе белязало живота му, нямаше да знае какво да прави с възстановените /при това с явно грабителство и извиване на ръце за най-апетитните места/ ниви и гори.
А за героя на този разказ - не знам... Преобърнал си някак моята идея. Каква точно би могла да е вината на нискоинтелигентния /кой каза, че е такъв, може да е професор?:)/ брат? За мене проблемът е в отчуждението.
Но може и да си прав - особено за сестрите:)))
Успешно, здраво и весело лято! Поздрави, Лео!
цитирай
18. leonleonovpom2 - Здравей отново, Венета!
24.07.2020 23:24
За брата съдя по реакциите относно него на тероя на разказа-нещастник, нямал пари, вкопчил се в имота........
Впрочем имаш право- пари и интелигентност не са в правопропорционална зависимост!
И друго Като няма пари нещастният брат, напълно е възможно , ако не си е "опекал" работата ,да бъде осъден Защото брат му чужденец има пари и може да наклони везните наа правосъдието в своя полза !? Иначе на брата Българин козовете са ,че десет години се е грижил за имота ,стопанисвал го е и при подкупен главен архитект може да му бъде присъден с акт за давност Грижел се е за родителите, брат му не е давал пари за издръжката им, поддържал е къщата и така нататък....
Но сега не съм така убеден ,че останалият тук брат ще спечели имота Наличието на пари в дошлия брат и липсата им при другия променят нещата!
Поздравления за хубавия разказ!

Хубаво лято и на тебе, Венета!
цитирай
19. donchevav - В първия момент като видях сладки ...
24.07.2020 23:28
troia написа:
В първия момент като видях сладки котета и кучета и си помислих, че е една невинна приказка, а то се оказа нещо съвсем друго. Много ти е сериозен разказът. Може би 90% от хората са вече материалисти и успехът в живота си го измерват в имоти, пари, коли и т.н. Чудесно си го характеризирала за момент твоя герой: "Вкорави се сърцето му, не омекна ни от първата внучка, нито кога се спомина жена му." За него има по-важни неща...поредния бащин имот. На такива хора няма засищане и те винаги искат още и още.. Няма и лек. Краят е съвсем логичен и реалистичен. Животът не е приказка, а това е грозното му лице.
Весело лято и само положителни емоции ти желая, Вени!:)


Благодаря ти за подкрепата, Кате! А то взех да мисля, че аз нещо бъркам. Материализмът, студенината и егоизмът ми се струват естествена последица от дългогодишното пребиваване в един жесток и студен свят, в който един гастарбайтер е принуден да оцелява. Придобитото е плод от тежкия му труд, но и от множеството липси, които е усещал, на компромисите, които е правил. Мисля, че това го е "вкоравило".
Знам толкова случаи, в които гурбетчиите отделят значителна част от припечеленото, за да подпомагат бедстващите си роднини в България. Тук случаят е друг - синът е оставил зад гърба си всичко и е тръгнал да забогатява, стоварвайки върху плещите на брат си грижата и за къщата, и за остаряващите си родители. Не изпитва скрупули, нито благодарност - само раздразнение. И един страх - да не излезе глупак, оставяйки роднините, ползвали толкова години целия имот, без да си платят.
Каква развръзка може да има? Каквото и да направи, този човек ще си остане дърво без корен. За него дори и кучетата не искат да знаят, приемайки го за "пришълец".
Изобщо - тъжна, потискаща, контейнерна история, както мислех да озаглавя разказа:)))
Дано не съм ти досадила - извинявай! Този образ, който разбира се, има и прототип, взе да ме обсебва:)))
Прегръдка, мила приятелко! Поздрави на любимия Бургас! Весело лято!
цитирай
20. donchevav - За брата съдя по реакциите относно ...
25.07.2020 00:05
leonleonovpom2 написа:
За брата съдя по реакциите относно него на тероя на разказа-нещастник, нямал пари, вкопчил се в имота........
Впрочем имаш право- пари и интелигентност не са в правопропорционална зависимост!
И друго Като няма пари нещастният брат, напълно е възможно , ако не си е "опекал" работата ,да бъде осъден Защото брат му чужденец има пари и може да наклони везните наа правосъдието в своя полза !? Иначе на брата Българин козовете са ,че десет години се е грижил за имота ,стопанисвал го е и при подкупен главен архитект може да му бъде присъден с акт за давност Грижел се е за родителите, брат му не е давал пари за издръжката им, поддържал е къщата и така нататък....
Но сега не съм така убеден ,че останалият тук брат ще спечели имота Наличието на пари в дошлия брат и липсата им при другия променят нещата!
Поздравления за хубавия разказ!

Хубаво лято и на тебе, Венета!


Благодаря ти за това допълнение, Лео! Да, думите на героя са гневни, невъздържани, служи си с обидни квалификации - но това говори повече за него, за отношението му към роднините, останали в България, към родния му брат. Мястото на действието - контейнерът, както и реакциите на кучетата и котката също би трябвало да са подсказващи - поне ми се иска да е така:))) Нещо боклукчиво има в този човек - изхвърлен извън родовото пространство, ненужен никому, забравен.
Дали ще осъди брат си? Вероятно. Но всъщност ние нищо не знаем за този брат - героят ни също не знае. Брат му има своята половина от имота - може би живее само в своята част:) Проблемът не е в това как ще разделят наследството - кулминацията според мене е в този "иск за пропуснати ползи". Пропуснати ползи! За 31 години - времето, в което братът в България се е грижил за всичко сам, докато той е печелел пари и имоти за деца и внуци:) Цинизмът, с който е изречена тази закана и тръгването към адвокат, за да я превърне в реалност, според мене е най-добрият завършек на тази контейнерна история:)
Поздрави, Лео! Спокойна нощ!
цитирай
21. donchevav - и аз като твоят герой съм работила ...
25.07.2020 16:37
troia написа:
и аз като твоят герой съм работила навън и знам какво е. Парите, които печелиш, си имат своята цена. Но човек сам избира дали си заслужава да я плати. Кое е по-важно, парите или здравето му, семейството, приятелите ... Останеш ли там можеш да изгубиш и себе си. Твоят герой прави своят избор и носи последствията си от това. Ние сме такива каквито изберем да сме.:) Затова не го оправдавам, че е станал студен егоист, защото е работил в чужбина и е водил тежък живот. Това е бил неговият избор.
Извинявай, малко се разприказвах, но разказчето ти и темата, която си засегнала наистина ме вълнува.
Много хубаво си го написала.:)


Сигурно си права. Не съм работила в чужбина, не знам. Но синът ми работи за международна фирма, повечето време е извън България, снаха ми е чужденка, най-близките ми роднини също живеят зад граница. Никой от тях не се е променил към лошо - е, само мъъничко са се "вкоравили" може би, научили са се да гледат първо собствените си интереси. Няма как да е иначе, пак ти казвам, разбирам ги. Но героят на този разказ е друг, той е зъл и пресметлив от по-рано - иска да развали договора за изглеждаме, после принуждава баща си да му прехвърли чрез фиктивна продажба втората трета от имота и негодува от това, че баща му си запазва третата част за черни дни.
Не знам, с тебе си говорим за други неща - за безкористно добро, за обич и милосърдие - ето, и в последната ти чудесна приказка тази тема присъства. Но по света има много зло, понякога на една крачка от нас.
Иска ми се хората като моя герой да намаляват. Родината, бащинията, близките да бъдат извор на най-топли чувства, да не режем клоните изпод себе си, да не сушим корените си, за да бъде родовото ни дърво винаги силно, устойчиво и плодородно. Да ни прави сянка, да ни пази завет, да ни чака, където и да сме.
Благодаря ти за отношението, мила Кате, за съзвучните коментари.
Хубави почивни дни!
Прегръдка!
цитирай
22. shveik5 - Куче и котка стават приятели колкото да е празен коша
25.07.2020 23:03
и макар и гладни пак си дружат, а преялият брат гледа брат си на криво заради липса на всякакъв вида щина- било то добродушието на котещината, било то предаността в кучещината, камо ли следи от нравствеността в човещината. За такъв боклук и кошът е тесен, пък и той е един модерен, чист, непорочен бих казал, и как да сложиш такъв боклук там, нали ще го изцапа! Извинявай, че коментарът ми е гневен, ама героят ти ме хвана. А политическата отговорност за героя се носи от авторът!
цитирай
23. donchevav - Troia
25.07.2020 23:33
И аз като твоят герой съм работила навън и знам какво е. Парите, които печелиш, си имат своята цена. Но човек сам избира дали си заслужава да я плати. Кое е по-важно, парите или здравето му, семейството, приятелите ... Останеш ли там можеш да изгубиш и себе си. Твоят герой прави своят избор и носи последствията си от това. Ние сме такива каквито изберем да сме.:) Затова не го оправдавам, че е станал студен егоист, защото е работил в чужбина и е водил тежък живот. Това е бил неговият избор.
Извинявай, малко се разприказвах, но разказчето ти и темата, която си засегнала наистина ме вълнува.
Много хубаво си го написала.:)

цитирай
24. donchevav - и макар и гладни пак си дружат, а п...
25.07.2020 23:58
shveik5 написа:
и макар и гладни пак си дружат, а преялият брат гледа брат си на криво заради липса на всякакъв вида щина- било то добродушието на котещината, било то предаността в кучещината, камо ли следи от нравствеността в човещината. За такъв боклук и кошът е тесен, пък и той е един модерен, чист, непорочен бих казал, и как да сложиш такъв боклук там, нали ще го изцапа! Извинявай, че коментарът ми е гневен, ама героят ти ме хвана. А политическата отговорност за героя се носи от авторът!


Здравей, Швейк!
Бях забравила колко силни, правдиви, страстни могат да бъдат твоите коментари! Респект!
И благодаря - не че това рамкиране е кой знае какъв похват, ама точно това исках да кажа с него! :) И с животинките, и с новичкия контейнер. Така е, за съжаление - от Европа ще се завърнат и скъпи синове и братя, но и много обоклучени хора. Само не знам такива ли се раждат, ояждането ли ги прави толкова лакоми и безчувствени, или е някаква зараза, прихваната от модерните западни отношения.
Няма смисъл да се гневиш, но си прав - виновни със сигурност има.
Бъди здрав, скъпи Швейк! Щастливо лято!
цитирай
25. distrelets - Здраве, мила Вени! Тази твоя ист...
27.07.2020 18:33
Здраве, мила Вени! Тази твоя история ме стисна за гърлото! Тези страсти са ми напълно непознати, но съм чела и чула за такива истории и знам, че ги има. Но...опазил ме Господ от тях! Наследих липсата на алчност по отношение на материалните неща от татко и съм благодарна. Но пък съм алчна за емоции, за истински човешки отношения, да виждам добрина и съпричастност у хората. Дълбок, разтърсващ текст си написала, както винаги, макар и тъжен! Поздрави и прегръдки от мен!
цитирай
26. donchevav - Здраве, мила Вени! Тази твоя ист...
27.07.2020 22:56
distrelets написа:
Здраве, мила Вени! Тази твоя история ме стисна за гърлото! Тези страсти са ми напълно непознати, но съм чела и чула за такива истории и знам, че ги има. Но...опазил ме Господ от тях! Наследих липсата на алчност по отношение на материалните неща от татко и съм благодарна. Но пък съм алчна за емоции, за истински човешки отношения, да виждам добрина и съпричастност у хората. Дълбок, разтърсващ текст си написала, както винаги, макар и тъжен! Поздрави и прегръдки от мен!


Мила Дид, ако знаеш колко ти се зарадвах! Случвало ми се е публикувам нещо и първата ми мисъл да е - дали Дидка продължава да влиза в блога... дали ще го прочете? Благодаря ти, че ми се обади, мила приятелко!
Не знам има ли и други като този човек - но чух тази история и я разказах. Замислих се - 30 години демокрация, за много хора това са години на работа в чужбина. И сигурно, вече пред пенсия, поглеждат назад, към родината. Колко от тях ще се върнат? Какво ще поискат? Какво ще дадат?
Този човек е дошъл да дири справедливост. И ще я намери по някакъв начин, дори ако трябва да осъди живелия в оскъдица брат да му плаща обезщетение за пропуснати ползи за 30 години назад. Но ще угасне ли гневът в сърцето му, ще се смири ли, ще се стопли ли душата му от милост и човещина? Дълбоко се съмнявам. И се надявам по-малко такива изстинали откъм род и родина субекти да се връщат. Макар и напечелили в Европа, замогнати, те докрай ще се чувстват немили-недраги в родината, незачитани даже от кучетата:) И си права - тъжно е - и страшно!
Прегръдка, мила Дид! Бях двайсетина дни в Хисаря, мисля пак да отида. Ти няма ли да ходиш тази година?
Бъди здрава и се наслаждавай с най-чисти емоции на всеки нов летен ден! Прегръдка с обич и от мене!
цитирай
27. lexparsy -    Признавам, че си търсех подходящ ...
29.07.2020 00:44
   Признавам, че си търсех подходящ душевен мир, за да прочета постинга ти, защото си знаех, че има с какво да разбуниш духовете в твой стил... :-)
   Освен че си върнах носталгични спомени от натуралния бит в  живите ни къщи (даже и по времето на омразния ни Соц...), ми стана много тъжно за неосъзнатия ни геноцид даже към спомените ни за понятието Дом.
   И аз докато пътувам виждам как стотици села с жива природа са обезличени, и десетки хиляди домове, макар и стари, плачат за нас.
   И наистина, може би ако посмеем да си поговорим с животните, има шанс да си върнем човешки спомени...!
   А сега, когато хората протестират, дано причината да е Родовата им Памет... Защото иначе след турското ни робство, омразният комунизъм и безскрупулната демокрация, може и с по-голямо Зло да се Примирим!
   Моите почитания за тази духовна приказка Вени!
   Лекс
цитирай
28. vania23 - Поздравления за хубавия разказ, Вени!
29.07.2020 12:22
Няма край пандемията сред хората, а диагнозата на заболяването е АЛЧНОСТ. Слава Богу, че има и хора с вроден имунитет срещу нея!
И рамката на разказа с кучетата и котките, безразлични към човешките болести... И външната разруха огледално нарисувана на разрухата в човешките отношения... Майстор си, Вени!
цитирай
29. stela50 - Здравей, скъпа приятелко...
29.07.2020 13:53
Толкова истини и болка има в твоя разказ... и гняв... и човечност...
Силни образи и послания, страхотни сравнения... майстор си, но това си го знаеш.
В някои моменти се усеща тъга, жал, разочарование, в други - ирония и гняв,
в трети се прокрадва сякаш надежда... но финалът не може да бъде друг,
поне на този етап. Справедливост и злоба не са съвместими, не може да се търси
правдата без опит да се открие първо път към сърцето и милост към другия,
независимо дали има родствена връзка, или не... студенината и омразата убиват
истинските чувства и стойности в живота... и не само...
Топли прегръдки за теб с пожелание за здраве и добри дни!
цитирай
30. donchevav -    Признавам, че си търсех подходящ ...
29.07.2020 23:20
lexparsy написа:
   Признавам, че си търсех подходящ душевен мир, за да прочета постинга ти, защото си знаех, че има с какво да разбуниш духовете в твой стил... :-)
   Освен че си върнах носталгични спомени от натуралния бит в  живите ни къщи (даже и по времето на омразния ни Соц...), ми стана много тъжно за неосъзнатия ни геноцид даже към спомените ни за понятието Дом.
   И аз докато пътувам виждам как стотици села с жива природа са обезличени, и десетки хиляди домове, макар и стари, плачат за нас.
   И наистина, може би ако посмеем да си поговорим с животните, има шанс да си върнем човешки спомени...!
   А сега, когато хората протестират, дано причината да е Родовата им Памет... Защото иначе след турското ни робство, омразният комунизъм и безскрупулната демокрация, може и с по-голямо Зло да се Примирим!
   Моите почитания за тази духовна приказка Вени!
   Лекс


Благодаря ти за одухотворения прочит, Лекс! С всичко съм съгласна, включително с това за животните. Малко парадоксално звучи, но да, ако се научим да си говорим с животните, бихме си върнали голяма част от изгубената човечност.
А за протестите - какво? Минах по всички ТВ канали - нищо, няма митинг:))))) Добре, че е БСТВ:)
Поздрави, Лекс! Весело лято по мярата на твоята енергична, динамична, вечно търсеща и неудовлетворена душа!

цитирай
31. donchevav - Няма край пандемията сред хората, а ...
29.07.2020 23:50
vania23 написа:
Няма край пандемията сред хората, а диагнозата на заболяването е АЛЧНОСТ. Слава Богу, че има и хора с вроден имунитет срещу нея!
И рамката на разказа с кучетата и котките, безразлични към човешките болести... И външната разруха огледално нарисувана на разрухата в човешките отношения... Майстор си, Вени!


Благодаря ти, Ваня! Ти най-добре знаеш как става - животът сам ни предлага теми и сюжети - само записвай!
Да, пандемията не е от март тази година. Много по-отдавна е. От времето, когато се отпушиха каналите на запад. И тръгнаха по тях куци и сакати - едни, водени от любопитство, други, да се образоват, трети от нужда. За онези, третите, е думата. Човешко е в един свят на материална свръхзадоволеност, в който можеш да имаш всичко тук и сега, стига да го обезпечиш с труда на работните си ръце, да се объркаш, да залитнеш, да вземеш да трупаш - пари, вещи, коли, къщи - всичко, което в България би било невъзможно и което тук можеш да купиш с една само заплата или дори със социални помощи. Оттук пътят към алчността и подмяната на стойностите е кратък.
И за рамкирането сме на едно мнение. Котката всъщност съм аз. И нехая за душевните страсти на този пришълец - чужди са ми и не ме трогват:)
Поздрави, Ваня! Дано лятото е щедро към тебе и едномесечното ти отсъствие от блога да е било изпълнено с по-интересни занимания, с почивка и забавление! Весело лято!
цитирай
32. donchevav - Толкова истини и болка има в твоя ...
30.07.2020 00:21
stela50 написа:
Толкова истини и болка има в твоя разказ... и гняв... и човечност...
Силни образи и послания, страхотни сравнения... майстор си, но това си го знаеш.
В някои моменти се усеща тъга, жал, разочарование, в други - ирония и гняв,
в трети се прокрадва сякаш надежда... но финалът не може да бъде друг,
поне на този етап. Справедливост и злоба не са съвместими, не може да се търси
правдата без опит да се открие първо път към сърцето и милост към другия,
независимо дали има родствена връзка, или не... студенината и омразата убиват
истинските чувства и стойности в живота... и не само...
Топли прегръдки за теб с пожелание за здраве и добри дни!


Мила Танче, както винаги четеш със сърцето си. Студенина и омраза, алчност и злост - и слаба надежда. Тук-там припламнала искра на спомена, някое стаено въгленче, заспало чувство - човешката душа е сложно нещо, може пък да омекне, да се изпълни с милост, със синовна кротост и смиреност. Но си права - на този етап това е невъзможно - човекът е забравил не само българския език, а и всякакъв нормален човешки език на общуване. В плен на алчността и злобата, той е чужд и ненужен тук. Уличните котки и кучета, ровещи в кофата за смет, се вписват много по-добре от него в родния пейзаж, присъствието му буди само досада и безразличие дори у тях.
Иска ми се този сюжет и този герой да ги нямаше, но са реалност - а може би, за жалост, и тенденция. Все повече българи се връщат след десетилетия, прекарани в чужбина, парадират с материално благополучие и се държат така, като че не те са напуснали родината, а тя нещо е прегрешила пред тях, нещо им дължи:)))
Мила приятелко, бъди здрава и посрещай всеки нов летен ден с повече настроение, с леко сърце и пълна с щастливи емоции душа! Прегръщам те с обич!


цитирай
33. batogo - !!!:))) Чудесен, перфектно пресъздаващ емигрантската душевност разказ, Вени!
05.09.2020 18:42
Дали го осъзнаваме или не, пандемията ще ни направи по-човечни, по-съзнателни, по-внимателни и по-добронамерени човешки същества и ще се окаже добро лекарство срещу ширещата се напоследък чалга-простащина, която е много по-опасна от всяка пандемия!
Твоите разкази облагородяват, а това е много ефикасна защита срещу пандемията на опростачването, която се вихреше преди коронавирусната пандемия, Вени!
Нека са светли и творчески дните ти!
цитирай
34. donchevav - Дали го осъзнаваме или не, панде...
05.09.2020 23:13
batogo написа:
Дали го осъзнаваме или не, пандемията ще ни направи по-човечни, по-съзнателни, по-внимателни и по-добронамерени човешки същества и ще се окаже добро лекарство срещу ширещата се напоследък чалга-простащина, която е много по-опасна от всяка пандемия!
Твоите разкази облагородяват, а това е много ефикасна защита срещу пандемията на опростачването, която се вихреше преди коронавирусната пандемия, Вени!
Нека са светли и творчески дните ти!


Не съм била в емигрантство, а близките ми, които работят в чужбина, са далеко от образа и поведението на този герой. Но има и такива хора. Дано наистина пандемията ни накара да се замислим върху ония неща, които реално са ни най-ценни, без които не можем.
Чалга-културата и простащината разкапват всичко, до което се докоснат. Можем да се борим против чалгарството, просто трябва да бъдем себе си и да не търсим лесни начини за постигане на целите си, за оцеляване в живота.
Поздрави, Оги! Благодаря ти!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 3042698
Постинги: 329
Коментари: 7832
Гласове: 53378
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031