Мирът е за нас

Неговото мирно небе ме кара да ти прощавам

все повече и повече...

Но ти не идвай.

...Тишината ти ме наранява,

защото отсъствието ти е желано за мен.

Когато Той дава от Своето,

не притежавам нищо.

Затова твоето идване е само излишък...

Загубих се в теб,

както не помня да съм се губила в града по света.

Ти ми показа колко обичаш твоя град - свят,

така че да остана в него,

изгубена откъм всичко.

И бродя по уличките на този свят

от загуби,

докато не събера небето в теб.

И сега, когато и да идвам при теб,

все ще ти нося прошка.

Ако престана да идвам,

градът е затворил уличките си пред мен,

а небето Му вече не виждам.

Тогава ще изгубя и себе си...

а Небето Му ще продължи да ни вижда

и да дава мир.

                       Веска Илиева /Захумски песни/