Изпепелени страсти между нас,

но в пепелта човешкото остана

като голяма съдбоносна рана,

чистилище на всяка земна страст.

Насъне ме събужда твоя глас

и скачам аз в постелята, огряна

от лунна пепел в мене насъбрана,

тъй както мъдростта в Еклесиаст.

Нима е всичко духане на вятър?

Излизам аз на пътя, умълчан

като заспал след драмата театър.

И виждам – лунни мигли, очертан

бял римски профил в оперния партер.

И себе си от вятъра развян...

                 Радко Радков