В днешното Литургийно Св.Евангелие чухме:

Евангелие на Лука гл.6: 31-37

...................

31. И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях.
32. И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33. И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото.
34. И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото.
35. Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към Злите.
36. И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.
37. Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете;
...........................
Това предизвика в мен дълбок размисъл, както всеки Библейски текст предизвиква в мен. Порази ме факта, колко съвременно звучи текст, написан преди 2000 години. Дадох си сметка, че ние /и аз в това число/ много избирателно постъпваме с хората около нас. На преуспелите, богатите и силните се ”кланяме“ и се поставяме в тяхна услуга, а с тези, които не са стигнали дори до нашето ниво сме немилостиви и пренебрежителни. Винаги, когато даваме нещо, очакваме да получим същото и когато това не се случва сме недоволни и осъждаме този, който не ни е отвърнал със същото, което ние сме дали. И това наричаме ”справедливост“ ! Но......... винаги очакваме от Бог да ни даде, това, за което Му се молим и искаме и в същото време дори в неделната сутрин не отиваме в храма за да бъде съпричастни с Литургийната служба , която е само малко повече от един час. Служба, която е за нас самите, за нашият успех и благоденствие , за почит на починалите и здраве на живите. Съпреживяване на страданията и почит пред Сина Божии дошъл всред нас, за да ни помогне и ни отвори очите и душите за Истината, изкупвайки с Разпятието , нашите грехове. И това намираме за справедливо?? И още. Колко от нас застават сутрин и вечер за да се помолят и благодарят на Бог за милостта Му? Но, сме гневни, когато не са чути молитвите ни, когато не получаваме очакваното от нас от Бог. И се питаме ”Защо , Господи, не чуваш молитвите ми?“ Справедливост?! Колко от нас са простили  , дълбоко в душата си на хората, които са ни наранили, обидили , разочаровали? Колко от нас са простили дълговете на хора, на които сме дали нещо? Било то материално или духовно? ”.......И прости нам дълговете, както ние прощаваме на длъжниците си !“ се казва в молитва Отче наш. И Бог ни чува и ни прощава, точно толкова, колкото и ние прощаваме. Защо тогава сме недоволни ???
Ние все искаме и искаме. От близките, от познатите, от институциите, от държавата, от Бог, но не и от себе си. Имаме лесна лесна формула-отговор: “ Ами, аз съм си такъв!“ Добре, ако сме си такива, какво да очакваме? Ако сме безразлични, неблагодарни, ако поставяме собствените си проблеми над всичко, ако сме слепи за обичта на околните, ако не намираме време да отидем и един час в храма, ако постоянно се оплакваме, колко ни е тежко и колко сме натоварени, ако не можем да дадем обич и съпричастие, ако нашето Его е над всичко, ако мамим и лъжем, ако сме прикрити и живеем с полу истини, КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ ???? Бог е справедлив и ни въздава това , което и ние даваме от себе си. И не бива да се чудим защо е така. Тази Вселенска справедливост е отражение на това, което ние правим в този живот. Ако не ни харесва, единственият начин е да променим себе си и тогава и живота ни ще се промени.
Давайте и ще ви се даде !
В днешният Апостол чухме:
Из : Второ Послание на ап.Павел до Коринтяните гл. 6 : 16-7.1

16. ......... Защото вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: "ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ". 17. Затова излезте из средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто се не допирайте, и Аз ще ви приема"; 18. и ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери", казва Господ Вседържител.

**************

И така, ако осмислим тези Библейски текстове в себе си, може би ще успеем да намерим пътя към нашето щастие и успех.
АМИН !

Винаги съм смятала, че непроменимо е единствено Вечното, а всеки от нас като преходен, трябва, наложително е да се променя.. Разбира се към по- добро. Амин! /Тази Която/

За коментара. В храма, човек, може да чуе много полезни, за душата ни, неща. За това намерете време да бъдете в него, поне в неделя по време на Литургията.Това беше част от моето послание в написаното по горе. За останалото, всеки може да го приема или не според своя личен избор.