"... едни хора напускат живота ни и си мислим, че вечно ще живеем с тази загуба. И сме прави. И така продължаваме. Докато не се появи друг, който ти припомня, колко е голямо сърцето ти и колко още много място има. Той не лекува предишните загуби, а просто ти припомня, че в сърцето ти е пълно с много стаи, и че е време да затвориш една врата и да отвориш друга. Да...Сърцето прилича на коридор с много врати и колкото повече обичаш, колкото повече се разделяш - все по навътре в коридора вървиш. И каквото и да правиш... не искаш да спреш. Защото се надяваш, че някой ще те пресрещне и ще ти каже: „Аз винаги ще бъда с теб! Аз съм в коридора на сърцето ти, а не в една от хилядите стаи! Аз никога няма да те напусна..."

    НЕКА ГО ЧУЕМ !

за мъдростта на тези думи!Животът ни е това,от което
се учим да можем да даваме повече и да ставаме по-чувствителни
и пълноценни личности!
Отново благодаря за споделеното!Хубав ден!

И В НАЙ ДЪЛБОКАТА СКРЪБ НА КРАЯ НА КОРИДОРА НА НАШИЯ ЖИВОТ, БОГ НИ ОЧАКВА С ЛЮБОВ, КОЯТО САМО ТОЙ МОЖЕ ДА НИ ДАДЕ.
ПОСТИНГЪТ ПУБЛИКУВАХ В ДЕНЯ НА ПАНИХИДАТА ЗА 40 ДНИ ОТ СМЪРТТА НА НАЙ-ДОБРИЯТ МИ ПРИЯТЕЛ, ЗА ДА СИ ДАМ КУРАЖ....

И В НАЙ ДЪЛБОКАТА СКРЪБ НА КРАЯ НА КОРИДОРА НА НАШИЯ ЖИВОТ, БОГ НИ ОЧАКВА С ЛЮБОВ, КОЯТО САМО ТОЙ МОЖЕ ДА НИ ДАДЕ.......
Така е дълбоко вярвам в това ...