Вярата е предпоставка за молитва. Хората, които не се молят, са оставени без помощ, в несигурност, слепота и самота.

Те са приковани към земното, не знаят как да полетят, да светят ярко в небесата, да се насладят на необходимата помощ свише. Те са прилепнали, вързани, твърдо прикрепени към подлежащите на разруха земни неща. За тях въобще не е лесно да се освободят. Опитват се да си съберат съкровище на земята. Непрестанно търсят наслада, която да им донесе радост, макар че тя всъщност им носи още повече болка. Тъжно е и достойно за оплакване е да търсиш радост в блатото. Не е невъзможно да преминем отвъд видимото. Това е посилно за всекиго. Нужно е просто да го поискаме, да имаме истинско желание. Първоначално сме колебливи, срамежливи, уплашени и не желаем да рискуваме твърде много. Възможно е да открием, че това е нещо, което не можем да схванем, странно, неестествено, невъзможно и, във всеки случаи нещо, което не е за нас. Мислим, че играем обидна и неблагочестива игра и че сме твърде грешни за всичко това. Ала молитвата не е само за светците.

Възнасянето към небесата започва с покаянието, с истинското съкрушение, с разкаяние. Струва си да се помни, че не сме сътворени, за да се върнем в пръстта. Животът, подчинен на страстите, не носи истинска радост и удовлетворение. Когато привържеш себе си твърде силно към нещата от този свят, това е сериозна грешка и в свое време носи горчиви последствия.

Само ако се молите скромно и смирено, сърцето ви се услажда, прояснява, укрепва и намира покой. То чувства, че молитвата си заслужава усилията. Усеща въздигане, тържествуване, сигурност, подкрепа и утеха. Осъзнава, че молитвата е от голяма важност за душата, естествен порив, божествено движение. Става добро дело, а не просто формален навик. Ежедневна радост и дар. И както тялото се нуждае от храна през деня, за да се поддържа, по същия начин тя се отнася и за нашата безсмъртна душа.

Не е възможно да обичаме Бога и да нямаме връзка с Него, да говорим с Него и да се молим. Винаги трябва да мислим за Него и да Го призоваваме. Помненето на Бога само по себе си е молитва. Възпоменаваме Този, когото обичаме и чувстваме радост. Призоваването на Господ е източник на голяма наслада, мир и благословение. Без молитва, душата се задъхва, слаба е и заболява. Молитвата ни дава духовно здраве, баланс, проницателност, просветление и блаженство. Молитвата ни въоръжава срещу греха. Хората, които се молят, влизат в общение с Бог и не се занимават със суетни неща. Те се учат на смирение, трезвение, простота и любов. Те за възлюбените Божии чада. Молитвата е велик дар от Бог за нас.

                                                                      Старец Моисей Светогорец