Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09 18:58 - В ДЕН "ПОКРОВ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА "
Автор: ivoki Категория: Лични дневници   
Прочетен: 132 Коментари: 3 Гласове:
8

Последна промяна: 30.09 19:02


Слово на Покров на Пресвета Богородица

1 октомври (14 октомври стар стил)

автор Св. Димитрий Ростовски

В последните страшни времена, когато греховете ни се умножиха, не закъсняха да се умножат и бедствията над нас, в изпълнение на думите на св. апостол Павел: "Много пъти съм ... бил в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по пустини, в опасност по море, в опасност между лъжебратя" (2Кор.11:26). Сбъдва се и това, което е предсказал Сам Спасителят: "Ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има глад, мор и трусове" (Мат. 24:7) - притесняват ни явни и прикрити нашествия на чуждоплеменници, междуособни войни, размирици, и оръжия, сеещи смърт.

Но в тези тежки времена Пречистата и Преблагословена Дева Мария, Майката Божия, разпростира над нас Своя покров за да ни защити, за да ни избави от всякакви бедствия, от глад, погибел и трусове, за да ни скрие от безумните войни, от тяхната пагуба и от смъртоносните рани, и да ни запази невредими под Своята закрила. Това на всички стана известно от предивното явяване на Майката Божия във Влахернската църква в Константинопол (която е на Нейно име) по време на царуването на благочестивия император Лъв Мъдри (886-912 г.).

Това необикновено знамение - явяването на Покрова на Божията Майка - е станало в първата половина на Х в., в края на живота на св. Андрей Юродиви (†ок. 936 г.). А самият празник Покров на Божията Майка е установен в Руската Църква не по-късно от XII в. Забележително е, че това видение е било открито на св. Андрей - славянин по произход, и празникът е установен и се извършва в славянските страни. В Константинопол макар и да не празнували този празник, но възпоменавали видението на св. Андрей. Във Влахернската църква имало икона на Божията Майка в този вид, както Тя се явила на св. Андрей.

На 1 октомври, в навечерието на неделния ден, в тази църква се извършваше всенощно бдение, на което се беше събрало голямо множество народ. По време на богослужението, в четвъртия час на нощта, св. Андрей, който бе юродив заради Христа, издигна погледа си нагоре и видя Небесната Царица, Пресветата Дева Богородица - Покровителката на целия свят, да стои във въздуха и да се моли, сияеща от светлина като слънце и покриваща хората със Своя свят омофор. При това дивно видение св. Андрей се обърна към своя ученик, блажения Епифаний, и му каза:

- Виждаш ли, брате, Царицата и Господарката на всички, Която се моли за целия свят?

А той му отвърна:

- Виждам, отче светий, и се ужасявам.

Както някога св. Иоан Богослов видя на небето голямо знамение - жена, облечена в слънце (Откр.12:1) - така в небоподобната Влахернска църква св. Андрей видя Пречистата Богородица, облечена в слънцеобразна порфира. Знамението, което видя св. Иоан, предизобразяваше нашата премилосърдна Покровителка, Чието застъпничество се откри в това време, когато цялото създание сякаш се рушеше от гибелните последици на грехопадението. "Явиха се - пише той - светкавици и гласове, гръмотевици и трус и голяма градушка. И яви се на небето голяма поличба - жена, облечена в слънце" (Откр. 11:9; 12:1).

Защо това знамение, което е предобраз на Пречистата Дева, не се яви преди светкавиците, гръмотевиците и гласовете, преди труса и градушката, когато всички стихии все още бяха в покой, но се яви по време на най-страшното разтърсване на небето и земята? Затова именно, за да се покаже, че когато върху нас връхлита разрушителната сила на злото, тогава нашата преблага Защитница ни идва на помощ и ни покрива от измамния и краткотраен като светкавица блясък на мирската суета, от гласовете на житейската гордост и тщеславието, от гръмовете на внезапното вражеско нападение, от труса на страстите и от наказанията за нашите грехове, които подобно на градушка се сипят върху нас. Когато всички тези бедствия ни притиснат, веднага се явява незакъсняващата помощ на Всесилната Застъпница на християнския род и Тя със Своето ходатайство ни пази и ни закриля.

Това е знамението, за което св. цар Давид казва: "(Господи,) Ти си дал знамение на онези, които Ти се боят, за да се скрият от стрелите на вражеските лъкове" (Пс. 59:6). В този свят ние сме поставени (образно казано) като мишена за прицел. Срещу нас от всички страни летят стрели: веднъж от видимите ни врагове, които опъват към нас лъковете си и гордо ни се заканват, друг път - от невидимите врагове, тъй че с болка казваме: "Не можем да търпим бесовските стрели"; понякога - от естеството и от плътта, която воюва против духа, или пък от лъка на праведния Божий гняв и наказание, за които св. цар Давид казва: "Ако не се обърнете (от злите си пътища), Той ще вземе Своето оръжие, опънал е лъка Си и го е насочил; приготвил е смъртоносни оръжия и е направил стрелите Си палещи" (Пс.7:13-14). И за да не бъдем смъртно ранени от всички тези стрели, дадено ни е знамение, чрез което да избегнем угрозата на лъковете - покровът на Пречистата и Преблагословена Дева. Нейният покров ни закрива като щит и ни предпазва от стрелите - нашата Защитница има хиляди щитове, с които да ни запазва, както и Светият Дух говори за Нея: "Твоята шия е като Давидовата кула: хиляди щитове висят на нея и всички стрели на силните (воини)" (Песен на песн. 4:4).

В древност св. цар Давид издигна прекрасна и твърде висока кула между Сион (който бе разположен на висок хълм) и Иерусалим (който се намираше на по-ниско място и бе наричан "дъщеря Сионова"). Тази кула, разположена между тях, наподобяваше шия между тялото и главата, защото на височина превишаваше Иерусалим и достигаше Сион. На нея бяха окачени щитове и всякакви оръжия, необходими за сражение и за защита на Иерусалим.

Защо Светият Дух уподобява Пречистата Дева на Давидовата кула? Затова, понеже Тя е от потомството на св. цар Давид и е Посредница между Христа, Главата на Църквата, и християните, които са тяло на Неговата Църква; Тя превъзхожда Църквата и е по-високо от всички твари (в едно църковно песнопение за Нея се казва: "Ти наистина си по-висша от всички (създания), Чиста Дево" (Въведение Богородично, 9-ти ирмос)., а от друга страна достига Христа, понеже от Нея Той е възприел човешка плът. И във видението на св. Андрей Тя отново явява Себе Си като Посредница - застанала във въздуха между небето и земята, между Бога и хората, между Подвигоположника Христа и воинстващата Църква, подобно на Давидовата кула между Сион и Иерусалим, изпълнена с крепки щитове. А щитовете - това са Нейните всесилни молитви за нас пред Бога, които някои от достойните чуха по време на явяването на Нейния свят покров. Тя с умиление като Майка се молеше на Своя Син и Творец, а думите в молитвата И бяха изпълнени с милосърдие и благост.

- Царю Небесни - казваше Пречистата, - приеми всеки човек, който Те прославя и на всяко място призовава Твоето пресвето име; и където се извършва памет на Моето име, това място освети. Прослави тези, които Те прославят и с любов почитат Мен, Твоята Майка, приеми всички техни молитви и обети, и ги избави от всякакви бедствия и злини.

Тези Нейни молитви не са ли щитове, защитаващи воинстващата Църква? Наистина, те са непобедими щитове, чрез които ще можем да угасим всички пламтящи стрели на лукавия.

Св. Амвросий казва, че Давидовата кула е била построена по две причини: за защита на града и за негово украшение. "Давид - казва светият отец - създаде кула, за да бъде за защита, а едновременно с това и за украшение на града: за защита - понеже от нея отдалеч се вижда врага и бива прогонен от града; а за украшение - тъй като превъзхожда по височина всички иерусалимски здания" .

И така, не случайно нашата Покровителка е уподобена на тази кула: Тя е за нас "защитна кула от лицето на враговете". - Тя наистина ни защитава и ни украсява. Защитава ни и прогонва далеч от нас видимите и невидимите врагове, освобождава пленените от оковите им, избавя измъчваните от нечисти духове, утешава скърбящите, застъпва се за онеправданите, прехранва гладните, утешава бедстващите и посещава болните. Но заедно с това Тя ни и украсява: покрива пред Бога срамната голота на душите ни и със Своите високи заслуги като с най-скъпоценни вещи и с неизчерпаемо съкровище възпълва нашата бедност и ни прави благоприятни пред очите на Господа. Тези, които нямат духовно брачно одеяние (и поради това не могат да влязат в Небесния чертог на Агнеца Божий) Тя ги покрива с прекрасна благодатна дреха и сякаш прави да не се виждат от всевиждащото Божие око срамотиите на нашата душевна голота. Това още отначало при сътворяването на света бе предизобразено чрез безвидната и неустроена земя, която бе покривана тогава от вода. Неустроената и пуста земя беше предобраз на грешната душа, която е изгубила своята духовна красота и е станала чужда на добродетелта и на Божията благодат. А водите, покриващи неустроената земя, предизобразяваха милосърдието на Пресвета Богородица - то е необятно като море, изобилно се излива над всички и всички покрива. Когато Духът Божий се носеше над водите, Той заедно с това се носеше и върху неоформената земя, покрита от тях, и сякаш не забелязваше нейната неустроеност. Така и душата, макар и да е некрасива (в духовен смисъл), но щом е закриляна от премилостивия покров на св. Богородица, няма да бъде лишена от благодатта на Светия Дух - Божията Майка със Своя покров ще скрие некрасотата и както водата бе покрила неустроената земя, ще я украси с благолепие и със Своята благодат, и ще привлече Светия Дух към нея.

Как още ни украсява Пречистата Дева? Тя прави от грешниците праведници, нечистите и осквернените издига до висотата на чистия и богоугоден живот. Както казва блаженият Анастасий Синаит , Тя прави влъхвите апостоли, митарите - евангелисти, а блудниците - по-добродетелни от мнозина девственици. Така св. Мария Египетска, която преди е била блудница, била е тъмна по душа и скверна, след това Божията Майка я направи по-свята от много деви и сега тя сияе като слънце в Царството Христово, заради Нейното ходатайство.

Но заедно с това Небесната Царица украсява и целия духовен Иерусалим, т.е. Църквата Христова, която Я възпява в днешния празник с думите: "Ти си чудно украшение на всички верни, изпълнение на пророчествата, слава на апостолите и венец на мъчениците, похвала на девството и за целия свят - предивен покров!" (3-та стихира на "Господи воззвахъ").

На Давидовата кула заедно с щитовете бяха и всички стрели на силните воини. А Пречистата Дева има при Себе Си духовните стрели на Христовите воини - т.е. молитвите на Светиите, които се молят заедно с Нея. Във Влахернската църква, по време на явяването на Своя предивен покров Тя не беше застанала Сама, но заедно с Ангелските воинства и с множество Светии, които бяха облечени в бели одежди и стояха с благоговение около Нея. Всички тези Светии отправят към Бога молитви за нас, и техните молитви като крепки стрели прогонват противниците. Пречистата Владичица Богородица знае, че животът ни на земята е борба, понеже врагът на нашето спасение воюва против нас с всички сили, повел е всичките си пълчища и ни е обкръжил с многобройните си легиони за да ни погуби. Затова и св. цар Давид казва: "Обкръжиха ме множество псета, сбирщина от злосторници ме обгради. Разтвориха срещу мен устата си като лъв, който реве и похищава" (Пс. 21:17,14). За да ни помогне в тази наша беда, Небесната Царица събра срещу нашия враг всички Небесни сили, призова пророците, апостолите, мъчениците, девствениците, присъедини към тях преподобните и праведните - с цялото това непобедимо Божие воинство Тя ни помага, защитава ни и ни дарява победа над враговете, както е казано: "чрез Нея се издигат победи, чрез Нея падат враговете" (Акатист, икос 12).

Тя дойде да ни помогне заедно с Ангелските воинства, защото Тя е (в духовен смисъл) онази стълба, която в древност Яков бе видял насън, окръжена от множество Ангели.

Като припомнихме тук за Якововата стълба, някой може да се учуди защо Ангелите на нея нямаха покой, но непрестанно се изкачваха и слизаха. В това, обаче, няма нищо необичайно. Стълбата, която бе видял патриарх Яков, е предобраз на св. Богородица, както и Църквата се обръща към Нея: text text text text (Служба на Благовещение, 1-ва стихира на "Гди воззвахъ"). Божията Майка, Която винаги се моли за нас, грешните, заповядва и на Ангелите заедно с Нея непрестанно да помагат на хората: да възнасят към Бога молитвите на християните (това означава възкачването по стълбата), а от друга страна - да принасят на хората Божията помощ и дарования (слизайки, така да се каже, към тях). И сега, когато се яви във Влахернската църква, Небесната Царица имаше около Себе Си множество Ангели, чрез които ни дарява свише покров и защита. На Ангелите Тя заповядва да ни запазят във всички наши пътища, за да не би някак да препънем о камък нозете си (Пс. 90:11-12). Но Тя доведе със Себе Си и много светии, за да отправи заедно с тях молитва за нас към Господа и така да принесе нашите недостойни молитви пред Своя Син и наш Бог.

В този сонм на светци бяха и двама от най-великите Божии угодници: св. Иоан Предтеча, по-голям от когото не се е явил измежду родените от жени (Мат.11:11), и св. Иоан Богослов, "когото Иисус обичаше, и който на Тайната вечеря се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде?" (Иоан.21:20). Тях двамата нашата Застъпница повика заедно със Себе Си да се молят за нас, понеже имат голямо дръзновение пред Бога, та заедно с тях по-скоро да Го склони на милост. Това беше наистина дивно и страшно видение: Пречистата Дева бе застанала между двамата свети девственици подобно на Ковчега на завета между двата Херувима или на престола на Господа Саваота между Серафимите, подобно на Моисей с издигнати ръце между Аарон и Ор, и съкрушаваше адския Амалик заедно с всичките му тъмни сили и пълчища.

И така, ние празнуваме покрова на Пресветата Дева Богородица в памет на Нейното преславно явяване във Влахернската църква, което видяха св. Андрей и блаженият Епифаний. Празнуваме с благодарност към нашата Покровителка за това Нейно велико милосърдие, явено над християнския род, и усърдно Я молим винаги милостиво да закриля нас, които крайно се нуждаем от Нейния покров и застъпничество. Колко много, твърде много ние прогневяваме Бога и ежечасно вършим грехове! Произволно и тежко съгрешаваме, и често пъти дори не мислим да се каем! Затова в много случаи попадаме под Божието наказание и ни сполетяват различни бедствия, според казаното: "много рани (се стоварват) върху грешника" (Пс. 31:10). Нещо повече: ние отдавна щяхме да сме погинали от духовна и телесна смърт, ако не ни покриваше нашата премилостива Владичица, ако не продължаваше Тя със Своето молитвено застъпничество Божието дълготърпение към нас. "Ако Ти, (Богородице,) не би ходатайствала с молитвите Си - е казано в едно църковно песнопение, - кой би ни избавил от толкова много беди, кой би ни запазил досега свободни?…" (от тропар на малък водосвет).

Св. пророк Исаия ни съветва: "Укрийте се за малко, докато премине гневът Господен" (Ис.26:20). Но къде можем да се скрием от Божия гняв? Няма къде ние, грешните, да прибегнем, освен под молитвената закрила на Небесната Царица, Която чрез думите на Светия Дух говори за Себе Си: "Аз като мъгла покрих земята" (Сир. 24:3). Нека под Нейния покров да се укрием, с който Тя като мъгла покрива цялата земя. Но защо, Пресвета Дево Богородице, Ти уподобяваш Себе Си на такова безвидно нещо, каквото е мъглата? За Теб е достойно да се уподобиш на слънцето, луната или звездите, както е и казано: "Коя е Тази, що блести като зора, хубава като месечина, светла като слънце?" (Песен на песн. 6:9). А в мъглата нима има нещо красиво, та Ти не се гнусиш да се сравниш с нея?

Действително, мъглата на пръв поглед не изглежда красива, дори някои я считат за безполезна. Но всъщност не е така. Когато мъглата се разпростре над земята и я покрие, тогава всички животни са в безопасност от ловците и те не могат да ги нападат и убиват. Това именно е духовният смисъл на уподобяването на Пресвета Богородица на мъгла: понеже Тя ни скрива от онези, които ни преследват и искат да ни уловят.

Ние, грешните, в много отношения сме изгубили човешкото в себе си и не само често постъпваме като животни, но дори вършим такива страсти, каквито и животните не вършат. Затова справедливо сме сравнявани със скотове и зверове, както и св. Иоан Златоуст ни изобличава: "Угаждаме на стомаха подобно на мечки, угояваме плътта си като говеда, злопаметни сме като камили, грабим чуждото подобно на вълци, гневим се като змии, гризем се един друг като скорпиони, коварни сме подобно на лисици и носим отрова на злобата като ехидни" . Затова, понеже постъпваме като тези зверове, преследват ни и различни ловци: застига ни праведният Божий гняв и ни наказва за всички наши зли дела, защото "Господ е Бог на отмъщението, и Бог на отмъщението няма да се забави" (Пс. 93:1); върху нас се стоварва и тежестта на греховете ни, ние стенем под това мъчително бреме и казваме: "застигнаха ме беззаконията ми и (вече) дори не мога да виждам" (Пс. 39:13) ; връхлита ни и невидимият враг: той е като мечка, тръгнала на лов, и ни "причаква като лъв в скрито място" (Плач Иер. 3:10); но и видимите врагове ни нападат, според свидетелството на Писанието: "врагът рече: ще ги гоня и ще ги настигна, ще ги убия с моя меч и ръката ми ще господарува" (Изх. 15:9).

Но въпреки всичко това не бива да се отчайваме, понеже имаме духовната мъгла, която ни скрива, т.е. Пресветата Дева Мария - на Нея да се уповаваме, към Нея да прибягваме: под Нейния покров дори косъм от главите ни няма да падне, а ние само нека с умиление да Я призоваваме и да И се молим:

"Покровителко наша, Пресвета Дево, скрий ни под Твоя покров и ни закриляй в злочест ден! Всички дни на живота ни са изпълнени със зло, както някога старозаветният патриарх Яков каза: "кратки и злочести са дните на моя живот" (Бит. 47:9). Наистина, злочести са нашите дни, в които търпим много злини, а и сами правим много зли дела, като си събираме по такъв начин "гняв за деня на гнева" (Рим. 2:5). О, Пресвета Дево! Заради всички тези наши злочести дни ние крайно се нуждаем от Твоя милостив покров. Покривай ни през всички дни на живота ни, а най-вече в страшния ден, когато душата ни ще се раздели от тялото: застани пред нас и ни помогни, закриляй ни от поднебесните духове на злобата. А в деня на Страшния съд скрий ни в тайниците на Твоя покров, амин".

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

image






Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stela50 - Амин ! Всички се нуждаем от Нейния ...
30.09 21:28
Амин !
Всички се нуждаем от Нейния милостив покров...
цитирай
2. ivoki - МОЯТА МОЛИТВА
01.10 00:46
МОЛИТВА КЪМ ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА
"Покровителко наша, Пресвета Дево, скрий ни под Твоя покров и ни закриляй в злочест ден! Всички дни на живота ни са изпълнени със зло, както някога старозаветният патриарх Яков каза: "кратки и злочести са дните на моя живот" (Бит. 47:9). Наистина, злочести са нашите дни, в които търпим много злини, а и сами правим много зли дела, като си събираме по такъв начин "гняв за деня на гнева" (Рим. 2:5). О, Пресвета Дево! Заради всички тези наши злочести дни ние крайно се нуждаем от Твоя милостив покров. Покривай ни през всички дни на живота ни, а най-вече в страшния ден, когато душата ни ще се раздели от тялото: застани пред нас и ни помогни, закриляй ни от поднебесните духове на злобата. А в деня на Страшния съд скрий ни в тайниците на Твоя покров, амин".

(Св. Димитрий Ростовски)
цитирай
3. lexparsy - Благодарим че ни подсети да се по...
01.10 01:21
Благодарим че ни подсети да се помолим на Светата Майка, и на всички нейни изяви.
Дано и за напред твоите постинги са упование за хората търсещи разбиране и споделяне с Бога.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoki
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2031618
Постинги: 2095
Коментари: 3251
Гласове: 7889
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031