Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.12 16:03 - ЗА ТЪРПЕЛИВИ ЧИТАТЕЛИ
Автор: ivoki Категория: Лични дневници   
Прочетен: 240 Коментари: 0 Гласове:
8



НЕКА СЕ ЗАМИСЛИМ......
/едно много полезно четиво/

“ Каква е целта на поста и покаянието? С каква цел се захващаме с тях? Те водят до очистването на душата от греховете, мир на сърцето, единение с Бога; те ни дават дръзновение пред Бога. Има наистина много важни причини за пост и изповед от цялото сърце.
Чрез обилното хранене човек става плътски, без дух, или бездушна плът. Докато чрез поста човек привлича към себе си Светия Дух и става духовен. Когато памукът не е намокрен с вода той е лек и лети във въздуха, но ако се намокри става тежък и веднага пада на земята. Същото е и с душата. Колко е важно тя да се запази чрез пост!

Постът е добър учител.
Скоро всеки, който пости разбира, че човек се нуждае от много малко храна и вода и че по принцип ние сме лакоми и ядем много повече отколкото е необходимо

(т.е. повече отколкото колкото нашата природа изисква). Постът ясно показва или разкрива всички слабости на нашата душа, всички немощи, недостатъци, грехове и страсти; точно както ако мръсна и застояла вода започва да се пречиства, тогава се вижда какви влечуги и нечистотии съдържа. Постът ни показва пълната необходимост да се обърнем към Бога от цялото си сърце и да търсим Неговата милост, помощ и спасение. Постът разкрива всичкото лукавство, хитрина и злоба на безплътните духове (бесовете), на които досега несъзнателно сме служили, и чието лукавство, сега ние просветени от Божествената светлина, виждаме ясно, и които сега злобно ни преследват за това, че сме оставили техните пътища.

Човекът е скъп на Бога, цялата природа му е покорна. Синът Божий слезе от небесата на земята да ни спаси от вечните мъки, да ни примири с Бога. Всички плодове и различното животинско месо бяха дадени на човека за храна, но не за да подбуждат страстите му, не за негова наслада. За християнина има голяма, духовна наслада, Божествена наслада. Плътските удоволствия винаги трябва да бъдат подчинени на духовните. Това означава не да кажем на някой, че храната и водата временно са забранени от Църквата, нито пък, че се ограничава свободата му (както светските хора казват), но че това е направено, за да може да му осигури истинските, духовни и вечни сладости. Следователно месото и животинските продукти, виното и спиртните напитки са забранени (по време на Великия пост), поради това, че човекът е много скъп на Бога и сърцето му трябва да се прилепи до Бога, а не към нещо нетрайно и недостойно за него. Но човек, покварен от греховете си, лесно се отдава на земни удоволствия, забравяйки, че неговата истинска наслада, неговия истински живот, е вечният Бог.
Безплътният враг влиза в сърцето на човека чрез пресищането и пиянството – това може да бъде усетено от всеки, който е наблюдателен.

Това е причината, поради която с увеличаването на пиянството склонността към него се увеличава страшно много (защото силата на дявола над човека се увеличава) – затова забелязвате в алкохолиците някаква сила, която неволно ги привлича да задоволят тяхната страст или тяхната вътрешна жажда за вино. Врагът е в сърцата на тези нещастни хора. Как може демонът на пиянството да бъде изгонен? С молитва и пост. Врагът влиза в сърцата на хората, защото те са се отдали на плътски начин на живот – на чревоугодие, и защото не се молят. Следователно, естествено е врагът да бъде изгонен с противоположните неща, а именно с поста и молитвата.
Тази наша плът, за която така нежно се грижим, даваме й почивка, задоволяваме я и я украсяваме толкова много, е враг на душата ни, много хитър и опасен враг; тя непрекъснато се съпротивлява на Божията любов, на волята Божия, на заповедите Господни, и се стреми да изпълнява своята воля, и почти винаги успява; освен ако Господ Бог, чрез Неговия милостив и мъдър промисъл за нашето спасение, попречи на това. Ние винаги трябва да разпъваме нашата плът с нейните страсти и похоти, а не да я изнежваме; трябва да усмиряваме плътта си с пост, съзерцание, молитва, труд; и да упражняваме душата си в четене на Словото Божие, с благочестиви размишления и молитва.
Започнете да изпълнявате заповедите, свързани с малките неща, и ще почнете да изпълнявате заповедите, свързани с големите неща: малките неща водят към големите.

Започнете да изпълнявате заповедите за пост в сряда и петък, или десетата Божия заповед, свързана с лошите мисли и желания, и накрая ще се научите да изпълнявате всички заповеди: „Верният в най-малкото е верен и в многото, а несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото” (Лука 16:10).

Хората казват, че не е толкова важно ако ядеш месо по време на Великия пост, че постът не се състои във въздържание от храна, че няма значение дали носиш скъпи и хубави дрехи, дали ходиш често на театър, вечерни партита и увеселения; че няма значение ако си набавяш изискано и скъпо ястие, скъпи мебели и принадлежности, ако натрупваш и събираш пари и т.н. Но кое е това, което отдалечава сърцето ти от Бога, Източника на живота? Поради какво губиш вечния живот? Не е ли поради чревоугодието, лакомията, скъпите дрехи, както богатия човек от Евангелието? Не е ли чрез театри и маскаради? Кое е това, което ни прави коравосърдечни към бедните, дори и към нашите собствени роднини? Не е ли нашата привързаност към плътските удоволствия, към нашия корем, към дрехите, мебелите, парите и т.н.? Може ли човек да служи и на Бога, и на мамона (Мат. 6:24)? Може ли да бъде едновременно приятел на Бога и приятел със света, да служи на Бога и на дявола? Това не е възможно. Чрез какво Адам и Ева загубиха Рая, поради какво те паднаха в грях и смърт? Не беше ли само чрез храната? Нека да помислим добре какво ни прави безгрижни за спасението на нашата душа, която Синът Божий е изкупил; какво ни кара да прибавяме грях към грях? Не е ли това привързаността ни към земните неща и особено към удоволствията? Какво прави нашето сърце грубо? Какво ни кара да станем плътски, вместо духовни, развращавайки нашата природа? Не е ли привързаността ни към храната и питието и другите земни неща? Как след всичко това може да се каже, че да ядем месо по време на поста е нещо маловажно? Да се твърди така не е нищо друго, освен гордост, лъжлив аргумент, непослушание, непокорност към Бога и отчуждение от Него.

Тези, които отхвърлят поста, забравят от какво произлезе падането в грях на първите хора (от невъздържанието) и какви средства срещу греха и изкушенията ни е дал Спасителят, когато Той бил изкушаван в пустинята (Той постил 40 дни и нощи); те не знаят, или не искат да знаят, че човек най-често се отдалечава от Бога чрез невъздържание, какъвто бил случаят с жителите на Содом и Гомор, и със съвременниците на Ной – в невъздържанието е причината за всеки грях в човека. Тези, които отхвърлят поста, сами захвърлят оръжията срещу плътта и срещу дявола; следователно те не са войни Христови, защото те хвърлят оръжието си и се предават доброволно в плен на плътските и греховни страсти. Те са слепи и не виждат връзката между причините и последствията от своите действия.

Благодаря на моята Свята, всемилостива и най-мъдра Майка, Църквата Божия, за това, че безопасно ме ръководи в този временен живот и подготвяйки ме за небесния живот. Благодаря ѝ за всичките молитвени служби, за Светите Литургии, за Тайнствата. Благодаря ѝ за постите, така полезни както за душата, така и за тялото (защото чрез тях съм здрав и духовно, и телесно, спокоен, бдителен и лек; без постите ще чувствам изключителна тежест, която аз наистина усещах, когато не постя).

Ако видиш пиян човек, кажи в сърцето си: „Господи, погледни милостиво на Твоя раб, привлечен от ласкателствата на корема и от плътско веселие. Дай му да разбере сладостта от въздържанието и поста, и духовните плодове, произтичащи от тях.” Когато видиш човек, който е страстно увлечен в храненето, който намира цялото си щастие в това, кажи: „Господи, Ти си нашата най-сладка Храна, която никога не свършва, но ни води към живот вечен. Очисти Твоя раб от сквернотата на чревоугодието, и дай му да разбере сладостта на Твоята Животворяща, духовна храна, която е Твоето Пречисто Тяло и Кръв, и Твоите святи, оживотворяващи и благодатни слова.”
Плътският човек счита християнската свобода за робство; например посещаването на Светата Литургия, постенето, подготовката за Тайнствата, Изповед, Причастие, всички Тайнства, и не знае, че всичко това е необходимо за неговата душа.

Ние пеем ангелския химн на Тебе, Всемогъщи Боже! Свят, Свят, Свят си, Боже, поради молитвите на Пресвета Богородица, помилуй нас (из тропара на утринните молитви). По този начин славим Бога заедно с ангелите. Ние сме едно цяло, една църква, едно семейство в Бога с тях чрез благодатта на Нашия Господ Иисус Христос. Следователно ние също трябва да живеем като ангели в постоянно наблюдение на себе си. Трябва непрестанно да хвалим и да благодарим на Бога, трябва винаги да се стремим към святост, да живеем във въздържание и пост, смирение, послушание и търпение. Нека да ви бъде така по благодатта Божия!

„Светиите са се прославили чрез тяхната духовна нагласа, чрез тяхната вяра, тяхната твърда надежда в Бога и тяхната горяща любов към Бога, заради Когото те презирали всички земни неща. О, колко нищожни сме ние, в сравнение с тях. Те са прославени чрез техните дела на въздържание, бдение, пост, непрестанни молитви, усърдие в изучаване на Словото Божие и благочестиво съзерцание. О, каква разлика между нас и тях! Колко дълбоко трябва да ги почитаме! С какво благоговение ние трябва да просим техните молитви за нас!
Необходимо е християните да постят, за да очистят ума си, да събудят и развият чувствата си и да устремят волята си към полезни дела.

Тези три човешки способности се помрачават от „преяждане, пиянство и житейски грижи” (Лука 21:34), а с това се отдалечаваме от Бога, Източника на живота. Преяждането и сладострастието ни заковават на земята и отрязват крилата на душата. Но вижте колко висок е полетът на аскетите и въздържателите!

О, горко ни заради нашите страсти, заради нашите порочни навици! Те ни пречат да обичаме Бога и нашите ближни, както и да изпълняваме Божиите заповеди. Те ни наливат в сърцата егоизъм, плътско самолюбие, края на които е вечната погибел. Така пияният човек не жали пари, за да удовлетвори страстта си и приспива себе си, докато му се свиди да даде малко пари на бедните; пушачът хвърля десетки и стотици лева, но не дава на нуждаещия се (а ако дава може да спаси душата си); този, който обича да се облича пищно и да украсява себе си, или е любител на лукса и комфорта, харчи огромна сума пари за дрехи, за материални неща, но подминава просяците хладно и презрително; тези, които искат да се хранят изискано и разточително не се стискат да харчат значителна сума пари за храна и ресторанти, но им е свидно да подадат няколко стотинки на бедния.

Да се яде и пие, т.е. да се грижим за чувствени удоволствия, е присъщо само за езичниците, които не познават духовните, небесни сладости, и градят целия си живот в задоволяване на корема чрез много ядене и пиене. Ето защо в Евангелието Господ толкова често изобличава тази разрушителна страст.

Ние трябва да гледаме на всичко материално като на отпадък, като маловажно, преходно, разрушимо, нетрайно и да обърнем внимание на невидимата безсмъртна душа, която не може да бъде унищожена. Да докажем това с делата си, да спазваме постите, радостно да даваме милостиня на бедните, ревностно да четем Словото Божие, да се молим, да се каем, да оплакваме греховете си, да се стараем с всички сили към святост, кротост, смирение, търпение и послушание.“

Св. Йоан Кронщадски

  image




Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivoki
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2083082
Постинги: 2131
Коментари: 3276
Гласове: 8053
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31