ДА СИ ПРИПОМНИМ В ДНЕШНИЯТ ДЕН

Димчо Дебелянов е роден на 28. 03. 1887 г. в гр. Копривщица. През 1895 г. семейството му се преселва в Пловдив, скоро след това умира баща му, а от 1904 г. младият Дебелянов заминава да учи в София, където завършва Първа мъжка гимназия. Работи като чиновник на различни места, за да се издържа. Поклонник на поезията на Пенчо Славейков, той публикува за пръв път свои стихове в сп. "Съвременник" (1906). Записва право, после литература, но поради липса на средства прекъсва следването си. През 1910 г. заедно с Д. Подвързачов издава "Българска антология", съредактор е на сп. "Звено". Завършва школата за запасни подпоручици, а в началото на 1916 г. отива като доброволец на Южния фронт, където - като командир на рота - загива на 02. 10. 1916 г. Стиховете на Дебелянов са събрани посмъртно в "Стихотворения" (1920) под редакцията на Д. Подвързачов, Н. Лилиев, К. Константинов. Нежен лирик и елегик, символист, бохема, хуморист и преводач, Дебелянов извървява сложен, но собствен път в поезията и открива нови посоки в развитието на българската поезия.

1

"Кой хвърля брат против брата и син против баща? Защо доброто го няма, а злото се шири? Да те подгони мечка, ще срещнеш вълк, да избягаш от оса - змия ще те ухапе. Няма милост, няма блага дума, няма почит. Защо, господи? Защо?" - Й. Йовков из "Вълкадин говори с бога".

Защото...

"Ела и дай ми свойта радост ясна,
лъчи обилни в мрачна нощ пръсни,
ела, в нерадост аз самотен гасна,
в неволя губя свойте златни дни."
"Сонет (Димчо Дебелянов)"
С уважение - Sidhaartha.