След ектенията за оглашените е завършена втората част от Литургията и започва третата част:

Дяконът (или свещеникът) приканва гласно оглашените да излязат от църква. След като те до един напуснат службата, свещеникът подканя верните още веднъж да се молят на Господа. При пението на тройно "Господи, помилуй" свещеникът се моли тихо за верните - да ги удостои Бог да принесат безкръвната жертва и да призовават Бога във всяко време и на всяко място, да ги чуе и очисти от всяка сквернота, да успяват в духовния живот, да се причастят достойно със светите Тайни и да наследят небесното Му царство. Следват една непълна велика и една малка ектении. След това при отворени царски двери /централните врати на Олтара/ следва песнопението:

Иже херувими... След възгласа "Яко да под державою Твоею"... започва пението на т.н. херувимска песен: "Ние, които тайнствено изобразяваме херувимите и пеем на животворящата Троица трисветата песен, нека сега отложим всяка житейска грижа", през време на която свещеникът се моли с дълбоко съдържателна молитва: "Никтоже достоин"... В тая молитва свещеникът, като изтъква недостойнството си да застане пред светия жертвеник и да принесе на Бога, Царя на славата, безкръвна жертва, се моли да бъде удостоен за това велико тайнство. Свещеникът кади св. олтар и богомолците, отива при проскомидията, взима оттам дискоса и св. чаша с предложените дарове, издига ги високо и прави така наречения ВЕЛИК ВХОД.

                                                                                  /следва/