2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
- Отче, Авва Памво казва: “Ако имаш сърце можеш да се спасиш”. Какво има предвид с думите “ако имаш сърце”
- Много работи може да има предвид. На първо място “ако имаш сърце” може да означава “ако обичаш Бог”. На второ, може да означава “ако имаш възприемчивост и не си безчувствен”. На трето, “ако си добър”. На четвърто, “ако имаш търпимост”. На пето, “ако имаш мъжество”. Когато казваме “сърце” ние нямаме предвид парчето плът, а склонността към жертвеност и благородна любов.
Велико нещо е силата на сърцето! Сърцето е като една постоянно заредена батерия. То не се изтощава и не остарява и силата му е неизчерпаема. Но трябва да работим върху сърцето. И аз имам сърце, и ти имаш, но каква е ползата от него, ако не работим върху него? Ако човек не работи върху сърцето си може да е гигант, но да няма никакво дръзновение. А друг, може да е малък и хилав, но прави всичко със сърце и няма умора. Виж една слаба сестра, която обаче влага сърцето си във всяка работа, никога не чувства умора. Не гледа как да се измъкне от работата, а как да помогне на другите. Всяка работа върши с любов, защото я взема при сърце, а не защото очаква да я забележат и похвалят. В нея няма себелюбие и човекоугодие, върши всичко тайно, без показност, затова и получава Божествена благодат и приема помощ от Бога.
Ако човек е по природа слаб или вече е стар, и тялото му не може да понесе голямо натоварване, ако се научи да работи над сърцето си, след това сърцето му принуждава тялото да работи. Той е като стара кола със спукани гуми, със счупени оси, но с мощен двигател, подкарваш я и се движи бързо. А друг е млад и силен, но ако не работи над сърцето си, прилича на нова кола със слаб двигател, която не върви. Всяка, дори най-леката работа му се струва непосилна. Понякога се е случвало някой старец да си забрави чантата или чадъра в килията ми, а аз ще помоля някой от младите: “Хайде “орел”, тичай да догониш стареца.” Стига само това да му кажа “орел”, и вече тежко въздъхва: “Отче, няма ли сам да се върне?” “Какво ти става, давай, извърши добро дело!”- го моля отново. Пак въздъхва. Той само от думата “бягай” е изморен, камо ли да тръгне да бяга. Човек, ако не работи над сърцето, даже и като животно не е, става като статуя, паметник. Сърцето му не е пригодно за нищо.
Съвместната работа между умът и сърцето.
- Отче, понякога с ума си разбирам, че трябва да възлюбя другия, но не чувствам в себе си любов.
- Незабележимо от ума преминава в сърцето и ще почувстваш любов. За да обикнеш другия, също и сърцето трябва да работи, умът само не стига. Максималното, което може да направи твоят ум е да те доведе до състояние в което си казваш “трябва да изтърпя този човек” или “трябва да се въздържам, да не му кажа или направя нещо лошо” и т. н. Това означава, че не обичаш другия. Гледаш на него като на чужд, не виждаш в него брат, на който да съчувстваш и сърцето ти да се разтупти заради него.
- Ако между ума и сърцето има разстояние, разсъждавайки логически, мога ли да направя така, че сърцето да последва ума?
- И какво разстояние има между умът и сърцето? Защо трябва да има разстояние?
- Защото, въпреки че с умът мисля правилно, сърцето не може да го последва, защото е в плен на страстите.
- Диагнозата е вярна, но това не е достатъчно, трябва да се погрижиш за лечението. Всичката духовна работа върши умът заедно със сърцето. Умът е предавателят, а сърцето е приемникът. На каквато честота човек настрои предавателят, на такава работи и приемника. Ако умът работи по светски, той изпраща на сърцето светски съобщения. Ако работи духовно, то сърцето се умилява и страда духовно. Как може, например, да преяждаш, ако знаеш, че на друго място хора умират от глад, или че бедуините ядат камилска тор?
- Отче, забелязвам, че обичам с ума, а не сърцето. Как да накарам сърцето да заработи?
- Наистина ли не знаеш? В наши дни, лекарите за да накарат сърцето да работи, разрязват гръдния кош и вкарват вътре… батерия. И ние трябва да правим така, че умът да разреже сърцето, да го подтикне и накара да работи.
- Как да направим това?
- Мисля, че това се случва по три начина. Или човек чувства благодарност за Божиите благодеяния, така че изнемогва и прославя Бога. Или чувства тежестта на греховете си и проси прошка от Бог. Или се поставя на мястото на човека, който е в трудно положение и му състрадава по най-естествен начин.
- Отче, аз се държа спонтанно, така, както чувствам. Това добре ли е?
- Виж, когото в сърцето има чиста и искрена любов към Бог, тогава всяко спонтанно движение на сърцето е чисто. Но когато в сърцето няма такава чиста любов, тогава спонтанността е необходимо да се ограничи, защото сърдечната естественост тогава е пълна със светски токсини.
- Какво да направя, за да огранича тази непосредственост?
- Не си ли карала кола? Колата има ли спирачки? Е, кажи ми сега, човек без спирачки, какво трябва да направи?
- Трябва да сложи в сърцето си спирачка.
- Да, умът трябва да спира сърцето, защото ако сърцето ти изпревари ума ще работи на празен ход. Бог ти е дал много ум и голямо сърце, но ти не ползваш ума си за да сложиш спирачка на сърцето и то работи напразно. Преди да направите нещо – помисли и така работи над сърцето, което Бог ти е дал, просто и с любочестие.
Автор : старец Паисий
2. ДА НАУЧИМ ПОВЕЧЕ ЗА ЗА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ
3. КОГАТО ДУШАТА ВИ ИСКА МИР И ПОКОЙ
4. ЗА БОЛКАТА
5. В МИГОВЕ НА БОЛКА
6. ЗА ИСТИНАТА И НОВАТА ЕПОХА
7. ЗАЩО ВИНАГИ СМЕ НЕДОВОЛНИ ?
8. НЕПРЕХОДНА МЪДРОСТ
9. НЕЗАВЪРШЕНА МИСИЯ НА ЗЕМЯТА
10. 10 СПОДЕЛЕНИ ПРАВИЛА В ЖИВОТА
11. ЕДНО МЪДРО ЧЕТИВО
12. ИЛЮЗИЯ ИЛИ СЪН
13. ЕДНО РАНЕНО СЪРЦЕ
14. ЗА КРЪСТНИЯ ЗНАК, КАК ДА ГО ПОЛАГАМЕ.
15. ЗА ВЯРАТА,БЛАГОЧЕСТИЕТО , БОГ И ЗА НАС.
16. УМЕЕМ ЛИ ДА ПОМАГАМЕ??
17. ЗА ПРОБЛЕМИТЕ И ТЯХНОТО РЕШАВАНЕ
18. НАДЕЖДА ЗА СРЕЩА ...... НЯКЪДЕ ТАМ.......
19. КАК ДА ПОЛУЧИМ ДУШЕВЕН МИР
20. НЯМА КЛЕТКА 3А ДУША !
21. НЕЩО ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ВЕРНОСТТА.
22. ИЗБРАНИ МИСЛИ НА НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ
23. ТАЙНИТЕ, КОИТО СИ ОТИВАТ С НАС.....
24. СПОСОБНИ ЛИ СМЕ ДА ОБИЧАМЕ ТАКА ?
25. ЗНЕМ ЛИ ДА ОБИЧАМЕ ?
26. ЗА НЕСПОДЕЛЕНАТА ОБИЧ И ПОЕЗИЯТА
27. ВСИЧКО Е ПО БОЖИЯТА ВОЛЯ