- Отче, Авва Памво казва: “Ако имаш сърце можеш да се спасиш”. Какво има предвид с думите “ако имаш сърце”

- Много работи може да има предвид. На първо място “ако имаш сърце” може да означава “ако обичаш Бог”. На второ, може да означава “ако имаш възприемчивост и не си безчувствен”. На трето, “ако си добър”. На четвърто, “ако имаш търпимост”. На пето, “ако имаш мъжество”. Когато казваме “сърце” ние нямаме предвид парчето плът, а склонността към жертвеност и благородна любов.

Велико нещо е силата на сърцето! Сърцето е като една постоянно заредена батерия. То не се изтощава и не остарява и силата му е неизчерпаема. Но трябва да работим върху сърцето. И аз имам сърце, и ти имаш, но каква е ползата от него, ако не работим върху него? Ако човек не работи върху сърцето си може да е гигант, но да няма никакво дръзновение. А друг, може да е малък и хилав, но прави всичко със сърце и няма умора. Виж една слаба сестра, която обаче влага сърцето си във всяка работа, никога не чувства умора. Не гледа как да се измъкне от работата, а как да помогне на другите. Всяка работа върши с любов, защото я взема при сърце, а не защото очаква да я забележат и похвалят. В нея няма себелюбие и човекоугодие, върши всичко тайно, без показност, затова и получава Божествена благодат и приема помощ от Бога.

Ако човек е по природа слаб или вече е стар, и тялото му не може да понесе голямо натоварване, ако се научи да работи над сърцето си, след това сърцето му принуждава тялото да работи. Той е като стара кола със спукани гуми, със счупени оси, но с мощен двигател, подкарваш я и се движи бързо. А друг е млад и силен, но ако не работи над сърцето си, прилича на нова кола със слаб двигател, която не върви. Всяка, дори най-леката работа му се струва непосилна. Понякога се е случвало някой старец да си забрави чантата или чадъра в килията ми, а аз ще помоля някой от младите: “Хайде “орел”, тичай да догониш стареца.” Стига само това да му кажа “орел”, и вече тежко въздъхва: “Отче, няма ли сам да се върне?” “Какво ти става, давай, извърши добро дело!”- го моля отново. Пак въздъхва. Той само от думата “бягай” е изморен, камо ли да тръгне да бяга. Човек, ако не работи над сърцето, даже и като животно не е, става като статуя, паметник. Сърцето му не е пригодно за нищо.

Съвместната работа между умът и сърцето.

- Отче, понякога с ума си разбирам, че трябва да възлюбя другия, но не чувствам в себе си любов.

- Незабележимо от ума преминава в сърцето и ще почувстваш любов. За да обикнеш другия, също и сърцето трябва да работи, умът само не стига. Максималното, което може да направи твоят ум е да те доведе до състояние в което си казваш “трябва да изтърпя този човек” или “трябва да се въздържам, да не му кажа или направя нещо лошо” и т. н. Това означава, че не обичаш другия. Гледаш на него като на чужд, не виждаш в него брат, на който да съчувстваш и сърцето ти да се разтупти заради него.

- Ако между ума и сърцето има разстояние, разсъждавайки логически, мога ли да направя така, че сърцето да последва ума?

- И какво разстояние има между умът и сърцето? Защо трябва да има разстояние?

- Защото, въпреки че с умът мисля правилно, сърцето не може да го последва, защото е в плен на страстите.

- Диагнозата е вярна, но това не е достатъчно, трябва да се погрижиш за лечението. Всичката духовна работа върши умът заедно със сърцето. Умът е предавателят, а сърцето е приемникът. На каквато честота човек настрои предавателят, на такава работи и приемника. Ако умът работи по светски, той изпраща на сърцето светски съобщения. Ако работи духовно, то сърцето се умилява и страда духовно. Как може, например, да преяждаш, ако знаеш, че на друго място хора умират от глад, или че бедуините ядат камилска тор?

- Отче, забелязвам, че обичам с ума, а не сърцето. Как да накарам сърцето да заработи?

- Наистина ли не знаеш? В наши дни, лекарите за да накарат сърцето да работи, разрязват гръдния кош и вкарват вътре… батерия. И ние трябва да правим така, че умът да разреже сърцето, да го подтикне и накара да работи.

- Как да направим това?

- Мисля, че това се случва по три начина. Или човек чувства благодарност за Божиите благодеяния, така че изнемогва и прославя Бога. Или чувства тежестта на греховете си и проси прошка от Бог. Или се поставя на мястото на човека, който е в трудно положение и му състрадава по най-естествен начин.

- Отче, аз се държа спонтанно, така, както чувствам. Това добре ли е?

- Виж, когото в сърцето има чиста и искрена любов към Бог, тогава всяко спонтанно движение на сърцето е чисто. Но когато в сърцето няма такава чиста любов, тогава спонтанността е необходимо да се ограничи, защото сърдечната естественост тогава е пълна със светски токсини.

- Какво да направя, за да огранича тази непосредственост?

- Не си ли карала кола? Колата има ли спирачки? Е, кажи ми сега, човек без спирачки, какво трябва да направи?

- Трябва да сложи в сърцето си спирачка.

- Да, умът трябва да спира сърцето, защото ако сърцето ти изпревари ума ще работи на празен ход. Бог ти е дал много ум и голямо сърце, но ти не ползваш ума си за да сложиш спирачка на сърцето и то работи напразно. Преди да направите нещо – помисли и така работи над сърцето, което Бог ти е дал, просто и с любочестие.

                                                                                               Автор : старец Паисий