Вън вятърът студен

дърветата превива.

Небето мрачно е над мен,

но душата ми ликува.

В молитвата си, сутрешна

се аз помолих,

да има мир на този свят ,

и хората да са щастливи

любов да има в този град.

Да няма болка и несгоди

да няма несбъднати мечти

и хората да не са роботи,

а с грейнали души.

Да има слънце, много слънце

във всяка мъничка душа.

Успех да имат всички хора,

за всичко, родено в доброта.

И в миг усетих как потръпвам

и Бог чу зовът на моята душа

и тя с радост проликува, засия !!!