Защо почувствах се сам с теб?

Защо почувствах се проклет?

Защо в моето съзнание

не усетих никакво признание,

за любовта ми нежна всеотдайна

за отдадената ми душа,

години наред останала скрита,

мачкана , тъпкана пребита....?

Защо, о Боже , Милостиви,

сърцето и остана безмълвно?

Защо аз получих само

проблеми, болки и тъга?

Това ли заслужи подарената душа ?

Сигурно си прав,

както винаги до сега.
Сам да бъда в света.

Себе си да отдавам

и да нямам честта,

обич да получа

и да няма самота.