Сутрин е, отварям очи.

Умът ми все още спи.

Връщам се бавно

в реалният свят.

От мечтите сънувани,

в сънища бленувани,

връщам се сега

с очи отворени за света.

Уморен се събуждам.

Уморен за това,

което и днес ше срещам,

завист агресия и лъжа.

Среща с хора

от духовност лишени,

хора неуки и прости,

затворени в своето его,

лицемерни гости

на майката Земя.

Дали да не затворя

очите си пак

да потъна в мрак

С надежда в мечти

да заспя окрилен,

че ще дойде ден

светът да се промени

и с радост сутрин

да отварям очи.

ПИШИ КОЛКОТО ИСКАШ СТИГА ДА Е СМИСЛЕНО И ЦЕНЗУРНО.
БЛОГЪТ НЕ МОЖЕ ДА Е ОБЩ, ЗАЩОТО Е ЛИЧЕН, НО МОЯТ Е
ОТВОРЕН ЗА ВСЯКО РАЗУМНО МНЕНИЕ, РЕШЕНИЕ , МИСЪЛ
И СПОДЕЛЯНЕ.