Днешното Литургийно Св.Евангелие на Лука 12:16-21:
.............................
16. И каза им притча, като рече: на един богат човек нивата се бе много обродила;
17. и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си.
18. И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си,
19. и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се.
20. Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?
21. Тъй бива с тогава, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.

.............................
както винаги ме накара да се замисля за символиката на тази притча.

Повечето от нас, цял живот , отдават сили , труд, концентрация да постигнат материално благополучие или успех в кариерата си. Някои успяват и ”забогатяват“, други, от мързел, нищо не постигат, но постоянно умуват и недоволстват, трети , въпреки усилията си не постигат успехи в тази посока, четвърти получават на готово и пилеят безумно, пети..... и т.н. Аз мисля, че Бог на всеки е дал различни дарби и го е поставил определени ситуации, в които той сам да избере пътя по който да върви. За мен ”нивата“ в притчата е символ на живота в която нива се трудят много хора. Но в случая , богатият човек прибира плодовете. В живота всеки един от нас работи на нивата. Ако излезем от материалния образ на нивата, ние събираме ”имане“ в не физически измерения. Стараем се да имаме просперитет налагайки собственото си его, със завист , амбиция, алчност и злоба градим кариера , поставяме под зависимост по слаби, използваме ги , тъпчейки ги за да постигнем целите си, да разширим своите житници натрупвайки власт и слава. Този вид богатство е също толкова тленно и непостоянно, колкото и роденото на материалната нива.Защото нищо от това не можем да занесем в отвъдното.
Изводът за мен е : Да споделям с нуждаещите се всичко , което благодарение на Бог съм получил. Никога да не забравям, че ”нивата“ която ми дава плод не е моя , а на Бог. Да живея със смирение, търпение, скромно и да не служа на нещо, което не мога да взема със себе си в отвъдното. А какво мога да взема там? Единствено душата си......