РАЗНИ НЕВЧЕСАНИ МИСЛИ

Моите изследвания, в същността си, представляват опит да се намали зависимостта от обкръжаващия ни свят. И ако не вървим към Твореца и не променяме своите емоции, своя характер, своята душа, преодоляването на тази зависимост е невъзможно. Аз продължавам да сондирам темата за бъдещето и повтарям своите непрекъснати опити да намаля зависимостта от него. Съществува прост закон. Ние можем да владеем това, от което вътрешно не зависим. Зависиш ли от семейството, не можеш ли да преодолееш загубата на любимия човек – семейство няма да имаш. Покланяш ли се вътрешно на парите – пари няма да имаш. Не можеш ли да приемеш загубата на бъдещето, зависиш ли от него – по същата схема губиш бъдещето. Като правило това значи смърт. Но понякога можеш да живееш, ако са се появили хемофилия, диабет, СПИН, рак.
Оказва се, че да мислиш и да желаеш да се промениш може колкото искаш. Измененията стават само тогава, когато ти почувстваш, че започваш да се променяш. На мисловно ниво измененията са невъзможни. Ако мисълта не се превърне в чувство, никога няма да успееш да се промениш. После разбрах защо. Защото полевата структура издържа всяко изменение. В нея е по-силно нивото на единство, тя е по-мека и пластична, а физическата структура просто се разрушава. Нашите мисли са свързани с тялото, а тялото има пределна точка на изменение и трансформация. Когато включваме повърхностните емоции и телесното съзнание, ние се суетим като попови лъжички в чаша вода и не виждаме никакъв резултат. Истинската трансформация става на ниво подсъзнание. Там се намират нашите навици, рефлекси и инстинкти. Влизането в подсъзнанието става чрез емоциите, с мисли да навлизаш там е опасно.
Тогава разбрах защо при много от пациентите резултатите са слаби. Вече столетия наред се повтаря и е станало за всички привично определението Homo sapiens – мислещ човек. Този термин не само символизира разликата между човека и животното, той е станал символ за човека като цяло. Но нали и главния признак на дявола може да бъде изразен с термина sapiens! В ангела на първо място е любовта, а в дявола – мисълта. Затова истинското определение за човека – това е човек обичащ. Значи е нужно да си представяме и усещаме себе си като любящи, нужно е да се усещаме като прощаващи, нужно е да усещаме Божественото в себе си. Нужно е да виждаме себе си като възпитаващи другите и обичащи ги. Във всяка болка, страдание и обида непрекъснато да се чувстваме като обичащи.

"Диагностика на кармата"

Нагоре