Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
28.04.2013 00:29 -
ВХОД ГОСПОДЕН !!!
ДРУГИЯТ ЙЕРУСАЛИМ"
/ Автор : Благовеста Христова /
Тези дни се загледах в иконата на Вход Господен в Йерусалим, която е в килията на манастира (в който съм на гости) и е копие на икона от 15 век. Нарисувана в типично исихастки стил тя представя Христос яздещ на осел, обкръжен от хора да влиза в Йерусалим. Всичко е семпло и схематично. Образите не се виждат в детайли и по този начин иконата от една страна представя събитието, а от друга, остава в душата едно чувство и една жажда да се види по-добре какво е станало тогава, когато Господ влезе в Йерусалим, за да претърпи там страдание, кръстна смърт и за да възкръсне.
Въпреки, че неколкократно за времето, когато съм тук, поглеждах иконата на стената, мислите ми бързо се отклоняваха, завладени от многобройните светски грижи и занимания, които и в манастира нямат край. И това беше до вчера, когато на посоки от лавиците на манастирската библиотека взех един брой – „Журнал на Московската патриаршия”.
Отворих броя, който взех и сред страниците за моя най-голяма изненада видях копие на същата икона на Вход Господен в Йерусалим, която има в килията ми. Не съм от хората, които търсят знаци и личби и затова мигом отклоних мисълта си, че с това съвпадение Бог иска да ми каже нещо. И така до днес, когато след св. Литургия реших да се разведря като походя из града и си почина от усиленото четене на богословска литература. И както си ходех из улиците, изведнъж проумях, че Бог наистина иска да ми каже нещо чрез тази икона и че тя за мен има голямо значение. Почувствах, че моето собствено сърце е Йерусалим. Почувствах, че Бог иска да влезне в него като Месия и като мой Спасител. И продължих да осъзнавам нещата едно по едно. Аз приемам Христос, приветствам Го, хваля Го, викам Му с най-възторжен глас: „Осанна, благословен е Идващият в името на Господа!” И Му поднасям външните си дела (ако може да се каже, че дори външно у мен има някакво благочестие), като палмови клонки с надеждата, че Той ще се трогне от това царско посрещане, което Му устройвам. Но ... празникът свършва дотук. Защото оттук нататък за Христос започват страстите Му в моето сърце. Всеки ден, с всеки грях, който извършвам, аз повтарям предателството на Юда, който пожела да има тленните трийсет сребърника, отколкото да има нетления Син Божи. И аз така, предпочитам да се отдавам и да имам като богатство моите кратковременни и преходни страсти, а да предам, да изневеря, да се откажа от Христос, нещо което и постоянно правя.
Страданията на Христос в моето сърце обаче едва сега започват. Аз Го изправям на съд пред мен и подобно на фарисеите и книжниците Го обвинявам в богохулство, в това че изгонва бесове с Веелзевула, бесовския княз и че всъщност Той, ако не самият Сатана, е негов служител. Обвинявам Го в това, че Той би желал от мен да се откажа от всичките си страсти и да Го последвам. Заплювам Го, бичувам Го и Го унижавам, защото Той желае свободата ми от страстите и дори нещо повече – желае да ме обожи, като ме дари със Себе Си. А аз, от злоба и опиянение, понеже много и силно обичам страстите си, крещя заедно с обезумялата от злоба тълпа пред Пилат: „Разпни, разпни Го, премахни Го!”. После сама изричам присъдата: „Да бъде разпнат!” и искрено се надявам Той да Го няма, да Го премахна напълно, както са се надявали на това и силно са желали именно това в онзи ден (деня на Христовия съд и разпятие) книжниците и фарисеите - тогавашните богословстващи в Израил.
И тогава аз слагам отново кръста върху плещите Му. И чудо! Той понася всичко, което Му причинявам с кротост, с благост, със състрадание и носейки кръста Си сред неимоверните мъки с любов ми казва: „Ще се разпна за теб пак в твоето сърце, заради теб ще измина пътя до Голгота, която сега е твоето сърце!” Тогава аз Го разпвам с греховете си отново, отново Го приковавам към кръста и Му давам да пие жлъчката на моите страсти, грехове и похоти. И Той страда, да, страда отново в сърцето ми! Накрая пробождам с копие пречистите Му ребра и Той умира. Умира за мен. И от тази трагедия, която често става в сърцето ми, от тази Негова постоянна Голгота в моето сърце, аз все пак, аз все още черпя надежда. Надявам се Той да възкръсне в Мен и не само. Надявам се, ама много силно и много упорито, че Той дарявайки ми кръвта Си и плътта Си като истински храна и питие, дарявайки ми Себе Си, ще умие с кръвта Си всичките ми грехове и сподобявайки ме със Себе Си, ще ме сподоби и със Своето възкресение. Надявам се Той да ме направи причастна не само на Неговите страдания и смърт, като ми даде благодатта Си да се съразпна с Него и всеки ден да умирам за греха, но и да ме съвъзкреси, да ме направи причастна на Неговото славно възкресение и възнесение. Аз стигам обаче само до Голгота – моето сърце, където разпвам Христос. Само това искам и мога да направя, нищо друго! Надявам се и ми се ще да вярвам, че Той ще стане, ще тръгне именно от там, откъдето и до където стигам аз – ще стане и ще тръгне от гроба на моето сърце – от тази нова Голгота и ще ме съвъзкреси!
/ Източник : www.dveri.bg /
/ Автор : Благовеста Христова /
Тези дни се загледах в иконата на Вход Господен в Йерусалим, която е в килията на манастира (в който съм на гости) и е копие на икона от 15 век. Нарисувана в типично исихастки стил тя представя Христос яздещ на осел, обкръжен от хора да влиза в Йерусалим. Всичко е семпло и схематично. Образите не се виждат в детайли и по този начин иконата от една страна представя събитието, а от друга, остава в душата едно чувство и една жажда да се види по-добре какво е станало тогава, когато Господ влезе в Йерусалим, за да претърпи там страдание, кръстна смърт и за да възкръсне.
Въпреки, че неколкократно за времето, когато съм тук, поглеждах иконата на стената, мислите ми бързо се отклоняваха, завладени от многобройните светски грижи и занимания, които и в манастира нямат край. И това беше до вчера, когато на посоки от лавиците на манастирската библиотека взех един брой – „Журнал на Московската патриаршия”.
Отворих броя, който взех и сред страниците за моя най-голяма изненада видях копие на същата икона на Вход Господен в Йерусалим, която има в килията ми. Не съм от хората, които търсят знаци и личби и затова мигом отклоних мисълта си, че с това съвпадение Бог иска да ми каже нещо. И така до днес, когато след св. Литургия реших да се разведря като походя из града и си почина от усиленото четене на богословска литература. И както си ходех из улиците, изведнъж проумях, че Бог наистина иска да ми каже нещо чрез тази икона и че тя за мен има голямо значение. Почувствах, че моето собствено сърце е Йерусалим. Почувствах, че Бог иска да влезне в него като Месия и като мой Спасител. И продължих да осъзнавам нещата едно по едно. Аз приемам Христос, приветствам Го, хваля Го, викам Му с най-възторжен глас: „Осанна, благословен е Идващият в името на Господа!” И Му поднасям външните си дела (ако може да се каже, че дори външно у мен има някакво благочестие), като палмови клонки с надеждата, че Той ще се трогне от това царско посрещане, което Му устройвам. Но ... празникът свършва дотук. Защото оттук нататък за Христос започват страстите Му в моето сърце. Всеки ден, с всеки грях, който извършвам, аз повтарям предателството на Юда, който пожела да има тленните трийсет сребърника, отколкото да има нетления Син Божи. И аз така, предпочитам да се отдавам и да имам като богатство моите кратковременни и преходни страсти, а да предам, да изневеря, да се откажа от Христос, нещо което и постоянно правя.
Страданията на Христос в моето сърце обаче едва сега започват. Аз Го изправям на съд пред мен и подобно на фарисеите и книжниците Го обвинявам в богохулство, в това че изгонва бесове с Веелзевула, бесовския княз и че всъщност Той, ако не самият Сатана, е негов служител. Обвинявам Го в това, че Той би желал от мен да се откажа от всичките си страсти и да Го последвам. Заплювам Го, бичувам Го и Го унижавам, защото Той желае свободата ми от страстите и дори нещо повече – желае да ме обожи, като ме дари със Себе Си. А аз, от злоба и опиянение, понеже много и силно обичам страстите си, крещя заедно с обезумялата от злоба тълпа пред Пилат: „Разпни, разпни Го, премахни Го!”. После сама изричам присъдата: „Да бъде разпнат!” и искрено се надявам Той да Го няма, да Го премахна напълно, както са се надявали на това и силно са желали именно това в онзи ден (деня на Христовия съд и разпятие) книжниците и фарисеите - тогавашните богословстващи в Израил.
И тогава аз слагам отново кръста върху плещите Му. И чудо! Той понася всичко, което Му причинявам с кротост, с благост, със състрадание и носейки кръста Си сред неимоверните мъки с любов ми казва: „Ще се разпна за теб пак в твоето сърце, заради теб ще измина пътя до Голгота, която сега е твоето сърце!” Тогава аз Го разпвам с греховете си отново, отново Го приковавам към кръста и Му давам да пие жлъчката на моите страсти, грехове и похоти. И Той страда, да, страда отново в сърцето ми! Накрая пробождам с копие пречистите Му ребра и Той умира. Умира за мен. И от тази трагедия, която често става в сърцето ми, от тази Негова постоянна Голгота в моето сърце, аз все пак, аз все още черпя надежда. Надявам се Той да възкръсне в Мен и не само. Надявам се, ама много силно и много упорито, че Той дарявайки ми кръвта Си и плътта Си като истински храна и питие, дарявайки ми Себе Си, ще умие с кръвта Си всичките ми грехове и сподобявайки ме със Себе Си, ще ме сподоби и със Своето възкресение. Надявам се Той да ме направи причастна не само на Неговите страдания и смърт, като ми даде благодатта Си да се съразпна с Него и всеки ден да умирам за греха, но и да ме съвъзкреси, да ме направи причастна на Неговото славно възкресение и възнесение. Аз стигам обаче само до Голгота – моето сърце, където разпвам Христос. Само това искам и мога да направя, нищо друго! Надявам се и ми се ще да вярвам, че Той ще стане, ще тръгне именно от там, откъдето и до където стигам аз – ще стане и ще тръгне от гроба на моето сърце – от тази нова Голгота и ще ме съвъзкреси!
/ Източник : www.dveri.bg /
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 10173
Блогрол
1. НЕЩО МНОГО МЪДРО
2. ДА НАУЧИМ ПОВЕЧЕ ЗА ЗА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ
3. КОГАТО ДУШАТА ВИ ИСКА МИР И ПОКОЙ
4. ЗА БОЛКАТА
5. В МИГОВЕ НА БОЛКА
6. ЗА ИСТИНАТА И НОВАТА ЕПОХА
7. ЗАЩО ВИНАГИ СМЕ НЕДОВОЛНИ ?
8. НЕПРЕХОДНА МЪДРОСТ
9. НЕЗАВЪРШЕНА МИСИЯ НА ЗЕМЯТА
10. 10 СПОДЕЛЕНИ ПРАВИЛА В ЖИВОТА
11. ЕДНО МЪДРО ЧЕТИВО
12. ИЛЮЗИЯ ИЛИ СЪН
13. ЕДНО РАНЕНО СЪРЦЕ
14. ЗА КРЪСТНИЯ ЗНАК, КАК ДА ГО ПОЛАГАМЕ.
15. ЗА ВЯРАТА,БЛАГОЧЕСТИЕТО , БОГ И ЗА НАС.
16. УМЕЕМ ЛИ ДА ПОМАГАМЕ??
17. ЗА ПРОБЛЕМИТЕ И ТЯХНОТО РЕШАВАНЕ
18. НАДЕЖДА ЗА СРЕЩА ...... НЯКЪДЕ ТАМ.......
19. КАК ДА ПОЛУЧИМ ДУШЕВЕН МИР
20. НЯМА КЛЕТКА 3А ДУША !
21. НЕЩО ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ВЕРНОСТТА.
22. ИЗБРАНИ МИСЛИ НА НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ
23. ТАЙНИТЕ, КОИТО СИ ОТИВАТ С НАС.....
24. СПОСОБНИ ЛИ СМЕ ДА ОБИЧАМЕ ТАКА ?
25. ЗНЕМ ЛИ ДА ОБИЧАМЕ ?
26. ЗА НЕСПОДЕЛЕНАТА ОБИЧ И ПОЕЗИЯТА
27. ВСИЧКО Е ПО БОЖИЯТА ВОЛЯ
2. ДА НАУЧИМ ПОВЕЧЕ ЗА ЗА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ
3. КОГАТО ДУШАТА ВИ ИСКА МИР И ПОКОЙ
4. ЗА БОЛКАТА
5. В МИГОВЕ НА БОЛКА
6. ЗА ИСТИНАТА И НОВАТА ЕПОХА
7. ЗАЩО ВИНАГИ СМЕ НЕДОВОЛНИ ?
8. НЕПРЕХОДНА МЪДРОСТ
9. НЕЗАВЪРШЕНА МИСИЯ НА ЗЕМЯТА
10. 10 СПОДЕЛЕНИ ПРАВИЛА В ЖИВОТА
11. ЕДНО МЪДРО ЧЕТИВО
12. ИЛЮЗИЯ ИЛИ СЪН
13. ЕДНО РАНЕНО СЪРЦЕ
14. ЗА КРЪСТНИЯ ЗНАК, КАК ДА ГО ПОЛАГАМЕ.
15. ЗА ВЯРАТА,БЛАГОЧЕСТИЕТО , БОГ И ЗА НАС.
16. УМЕЕМ ЛИ ДА ПОМАГАМЕ??
17. ЗА ПРОБЛЕМИТЕ И ТЯХНОТО РЕШАВАНЕ
18. НАДЕЖДА ЗА СРЕЩА ...... НЯКЪДЕ ТАМ.......
19. КАК ДА ПОЛУЧИМ ДУШЕВЕН МИР
20. НЯМА КЛЕТКА 3А ДУША !
21. НЕЩО ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ВЕРНОСТТА.
22. ИЗБРАНИ МИСЛИ НА НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ
23. ТАЙНИТЕ, КОИТО СИ ОТИВАТ С НАС.....
24. СПОСОБНИ ЛИ СМЕ ДА ОБИЧАМЕ ТАКА ?
25. ЗНЕМ ЛИ ДА ОБИЧАМЕ ?
26. ЗА НЕСПОДЕЛЕНАТА ОБИЧ И ПОЕЗИЯТА
27. ВСИЧКО Е ПО БОЖИЯТА ВОЛЯ