Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
13.08.2013 10:27 -
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ЕЛЕМЕНТАРНИТЕ ИСТИНИ
Вписването на един човек в битието, неговото ежедневие, щастие и нещастие, зависят от мирогледа му и доколко е адекватен на действителността. Ако един човек допуска съществуването на Бог, то би следвало в мирогледа му да съществуват следните опорни точки:
Бог е всичко съществуващо. Не съществува нищо извън Него. Всичко е един гигантски организъм - живо същество е Земята, Слънчевата система и т. н. Следователно, всички ние сме части от Него и като такива сме вечни като своя Създател. Бог е баща (създател) на всичко съществуващо, следователно, всички хора са братя и сестри. От това следствие произлиза задължението ни да се опитваме да бъдем еднакво доброжелателни към всички, без изключение. Дори това да е трудно за реализиране, защото хората са много различни едни от други, трябва постоянно да се стремим да го постигаме. Нещо повече, наши братя и сестри са всички съставки на природата, дори и малките мравки и тревички, и те заслужават пълноправно нашето внимание и любов. Заслужават да се грижим за тях и да избягваме безсмисленото унищожаване, само защото са по-нисши или не са ни симпатични. Лошото отношение към хората и природата е лошо отношение към Бога.
В битието всичко съществува благодарение на хармонията и взаимната търпимост - божествената любов. Следователно, най-голям междуличностен проблем между хората създава гордостта или както е определена в християнството, като най-страшния от седемте смъртни гряха. Следователно, нашите усилия за създаването на хармония между хората, трябва да са насочени в две основни посоки: изработване на доброжелателно отношение КЪМ ВСИЧКИ БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ и обуздаване на собствената си гордост. Тук трябва да направя разграничение между гордост и достойнство. Ще се опитам да направя това с едно сравнение. Достойнството може да бъде оприличено на броня, която предпазва егото ни от нараняване, а гордостта е дупка, слабо място в тази броня - гордоста демонстрира, в буквалния смисъл, нашата глупост и самолюбие.
Като създадени по образ и подобие божие, ние сме дарени с всички възможности на Бог, но тъй като сме многократно по-малки от Него, и нашата сила е толкова пъти по-слаба и в преобладаващите случаи е недостатъчна за незабавен и очевиден резултат. Това създава илюзията, че нашите мисли са си само наши и не касаят никого. Но мислите ни са енергия и неминуемо предизвикват някакви промени и въздействия, тези въздействия имат свойството да се натрупват и да дават значителен резултат, но много рядко ни се случва да съобразим, че причинителите сме ние. Затова трябва да се научим да бъдем отговорни за мислите и чувствата си - това е още една причина да бъдем доброжелателни към всичко съществуващо. Колективните мисъл-форми влияят на Земята като цяло, а в известна степен на цялата Слънчева система.
От хилядолетия се е наложило мнението, че света е хаотичен, т.е. непредсказуем - събитията са напълно случайни. Но ако съществува Бог и Той е съвършен и хармоничен, ако всичко съществуващо е част от Него - т.е. е взаимосвързано и взаимозависимо - възможно ли е да съществува случайност? Колкото повече хора осъзнаят този факт, толкова повече ще започнат да мислят, т.е. ще започнат да търсят причините предизвикали "случайността".
От божествена гледна точка, ценността на един човек се определя от делата му, т.е. какво допринася за развитието на хората около него. Колкото е по-полезен, толкова се повишават и пълномощията (способностите) му. Много хора живеят с убеждението, че имат много способности и знания, но ако са само пасивни мечтатели, ако смятат, че другите хора не заслужават усилията им, дори и да имат някакви знания и способност, те ще атрофират, ако не се ползват за общо благо (в служба на Бога).
Много важно е хората да свикнат с мисълта, че всички са канали към и от Бога, т.е. защото всички сме части от Бога, всички сме негови инструменти при реализиране на Неговите планове. Всичко зависи от придобитите от конкретния човек качества, способности и реализирани интереси в определени области. Като аналогия, всеки един човек може да бъде оприличен на светлинен филтър (цветно стъкло). Всеки е с различна степен на прозрачност и различно оцветяване, някои процеждат едвам-едвам, други са едноцветни. Най-добре би било да сме напълно прозрачни, за да не ограничаваме и изкривяваме божествената светлина, но засега само се стремим да го постигнем. Бог винаги намира начин да пробута своите идеи, така между другото, които да доведат до реализиране на неговия План. Всеки един човек е едновременно и ученик и учител по отношение на другите хора - не се учи само този глупак, който си въобрази, че знае много повече от останалите хора.
Не по-малко важно е никога да не се забравя, че имаме право на свободен избор, т.е. ние сме пълни господари на живота си и на всичко ставащо с нас. За съжаление, огромна част от хората са с илюзията, че зависят от други хора и обстоятелства. Това ги подтиска изключително много, те се чувстват онеправдани жертви и не могат да вземат живота си в своите ръце. Да осъзнаеш собствената си свобода е една малка лична революция, една огромна крачка в собствената си еволюция. Затова не обвинявайте другите хора за своите неблагополучия, а поемете отговорноста да решавате сами.
И накрая, може би най-важното е да разберем, че етапа на който се намира обществената еволюция по цялата Земя, поради абсолютизиране на истините, създава безкрайно количество правила, които действат програмиращо на хората и те престават да мислят - фатални са първите 14 години от живота ни на Земята. За роботизирането ни работи с пълна пара масовото обществено мнение, средствата за масова информация и може би най-много образователната система. Едва когато свикнем с мисълта, че можем да съществуваме и без проверената и доказана истина, започваме да разкъсваме веригите на илюзиите и с плахите опити да разсъждаваме самостоятелно.
Философия на ежедневието
Бог е всичко съществуващо. Не съществува нищо извън Него. Всичко е един гигантски организъм - живо същество е Земята, Слънчевата система и т. н. Следователно, всички ние сме части от Него и като такива сме вечни като своя Създател. Бог е баща (създател) на всичко съществуващо, следователно, всички хора са братя и сестри. От това следствие произлиза задължението ни да се опитваме да бъдем еднакво доброжелателни към всички, без изключение. Дори това да е трудно за реализиране, защото хората са много различни едни от други, трябва постоянно да се стремим да го постигаме. Нещо повече, наши братя и сестри са всички съставки на природата, дори и малките мравки и тревички, и те заслужават пълноправно нашето внимание и любов. Заслужават да се грижим за тях и да избягваме безсмисленото унищожаване, само защото са по-нисши или не са ни симпатични. Лошото отношение към хората и природата е лошо отношение към Бога.
В битието всичко съществува благодарение на хармонията и взаимната търпимост - божествената любов. Следователно, най-голям междуличностен проблем между хората създава гордостта или както е определена в християнството, като най-страшния от седемте смъртни гряха. Следователно, нашите усилия за създаването на хармония между хората, трябва да са насочени в две основни посоки: изработване на доброжелателно отношение КЪМ ВСИЧКИ БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ и обуздаване на собствената си гордост. Тук трябва да направя разграничение между гордост и достойнство. Ще се опитам да направя това с едно сравнение. Достойнството може да бъде оприличено на броня, която предпазва егото ни от нараняване, а гордостта е дупка, слабо място в тази броня - гордоста демонстрира, в буквалния смисъл, нашата глупост и самолюбие.
Като създадени по образ и подобие божие, ние сме дарени с всички възможности на Бог, но тъй като сме многократно по-малки от Него, и нашата сила е толкова пъти по-слаба и в преобладаващите случаи е недостатъчна за незабавен и очевиден резултат. Това създава илюзията, че нашите мисли са си само наши и не касаят никого. Но мислите ни са енергия и неминуемо предизвикват някакви промени и въздействия, тези въздействия имат свойството да се натрупват и да дават значителен резултат, но много рядко ни се случва да съобразим, че причинителите сме ние. Затова трябва да се научим да бъдем отговорни за мислите и чувствата си - това е още една причина да бъдем доброжелателни към всичко съществуващо. Колективните мисъл-форми влияят на Земята като цяло, а в известна степен на цялата Слънчева система.
От хилядолетия се е наложило мнението, че света е хаотичен, т.е. непредсказуем - събитията са напълно случайни. Но ако съществува Бог и Той е съвършен и хармоничен, ако всичко съществуващо е част от Него - т.е. е взаимосвързано и взаимозависимо - възможно ли е да съществува случайност? Колкото повече хора осъзнаят този факт, толкова повече ще започнат да мислят, т.е. ще започнат да търсят причините предизвикали "случайността".
От божествена гледна точка, ценността на един човек се определя от делата му, т.е. какво допринася за развитието на хората около него. Колкото е по-полезен, толкова се повишават и пълномощията (способностите) му. Много хора живеят с убеждението, че имат много способности и знания, но ако са само пасивни мечтатели, ако смятат, че другите хора не заслужават усилията им, дори и да имат някакви знания и способност, те ще атрофират, ако не се ползват за общо благо (в служба на Бога).
Много важно е хората да свикнат с мисълта, че всички са канали към и от Бога, т.е. защото всички сме части от Бога, всички сме негови инструменти при реализиране на Неговите планове. Всичко зависи от придобитите от конкретния човек качества, способности и реализирани интереси в определени области. Като аналогия, всеки един човек може да бъде оприличен на светлинен филтър (цветно стъкло). Всеки е с различна степен на прозрачност и различно оцветяване, някои процеждат едвам-едвам, други са едноцветни. Най-добре би било да сме напълно прозрачни, за да не ограничаваме и изкривяваме божествената светлина, но засега само се стремим да го постигнем. Бог винаги намира начин да пробута своите идеи, така между другото, които да доведат до реализиране на неговия План. Всеки един човек е едновременно и ученик и учител по отношение на другите хора - не се учи само този глупак, който си въобрази, че знае много повече от останалите хора.
Не по-малко важно е никога да не се забравя, че имаме право на свободен избор, т.е. ние сме пълни господари на живота си и на всичко ставащо с нас. За съжаление, огромна част от хората са с илюзията, че зависят от други хора и обстоятелства. Това ги подтиска изключително много, те се чувстват онеправдани жертви и не могат да вземат живота си в своите ръце. Да осъзнаеш собствената си свобода е една малка лична революция, една огромна крачка в собствената си еволюция. Затова не обвинявайте другите хора за своите неблагополучия, а поемете отговорноста да решавате сами.
И накрая, може би най-важното е да разберем, че етапа на който се намира обществената еволюция по цялата Земя, поради абсолютизиране на истините, създава безкрайно количество правила, които действат програмиращо на хората и те престават да мислят - фатални са първите 14 години от живота ни на Земята. За роботизирането ни работи с пълна пара масовото обществено мнение, средствата за масова информация и може би най-много образователната система. Едва когато свикнем с мисълта, че можем да съществуваме и без проверената и доказана истина, започваме да разкъсваме веригите на илюзиите и с плахите опити да разсъждаваме самостоятелно.
Философия на ежедневието
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 10173
Блогрол
1. НЕЩО МНОГО МЪДРО
2. ДА НАУЧИМ ПОВЕЧЕ ЗА ЗА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ
3. КОГАТО ДУШАТА ВИ ИСКА МИР И ПОКОЙ
4. ЗА БОЛКАТА
5. В МИГОВЕ НА БОЛКА
6. ЗА ИСТИНАТА И НОВАТА ЕПОХА
7. ЗАЩО ВИНАГИ СМЕ НЕДОВОЛНИ ?
8. НЕПРЕХОДНА МЪДРОСТ
9. НЕЗАВЪРШЕНА МИСИЯ НА ЗЕМЯТА
10. 10 СПОДЕЛЕНИ ПРАВИЛА В ЖИВОТА
11. ЕДНО МЪДРО ЧЕТИВО
12. ИЛЮЗИЯ ИЛИ СЪН
13. ЕДНО РАНЕНО СЪРЦЕ
14. ЗА КРЪСТНИЯ ЗНАК, КАК ДА ГО ПОЛАГАМЕ.
15. ЗА ВЯРАТА,БЛАГОЧЕСТИЕТО , БОГ И ЗА НАС.
16. УМЕЕМ ЛИ ДА ПОМАГАМЕ??
17. ЗА ПРОБЛЕМИТЕ И ТЯХНОТО РЕШАВАНЕ
18. НАДЕЖДА ЗА СРЕЩА ...... НЯКЪДЕ ТАМ.......
19. КАК ДА ПОЛУЧИМ ДУШЕВЕН МИР
20. НЯМА КЛЕТКА 3А ДУША !
21. НЕЩО ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ВЕРНОСТТА.
22. ИЗБРАНИ МИСЛИ НА НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ
23. ТАЙНИТЕ, КОИТО СИ ОТИВАТ С НАС.....
24. СПОСОБНИ ЛИ СМЕ ДА ОБИЧАМЕ ТАКА ?
25. ЗНЕМ ЛИ ДА ОБИЧАМЕ ?
26. ЗА НЕСПОДЕЛЕНАТА ОБИЧ И ПОЕЗИЯТА
27. ВСИЧКО Е ПО БОЖИЯТА ВОЛЯ
2. ДА НАУЧИМ ПОВЕЧЕ ЗА ЗА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ
3. КОГАТО ДУШАТА ВИ ИСКА МИР И ПОКОЙ
4. ЗА БОЛКАТА
5. В МИГОВЕ НА БОЛКА
6. ЗА ИСТИНАТА И НОВАТА ЕПОХА
7. ЗАЩО ВИНАГИ СМЕ НЕДОВОЛНИ ?
8. НЕПРЕХОДНА МЪДРОСТ
9. НЕЗАВЪРШЕНА МИСИЯ НА ЗЕМЯТА
10. 10 СПОДЕЛЕНИ ПРАВИЛА В ЖИВОТА
11. ЕДНО МЪДРО ЧЕТИВО
12. ИЛЮЗИЯ ИЛИ СЪН
13. ЕДНО РАНЕНО СЪРЦЕ
14. ЗА КРЪСТНИЯ ЗНАК, КАК ДА ГО ПОЛАГАМЕ.
15. ЗА ВЯРАТА,БЛАГОЧЕСТИЕТО , БОГ И ЗА НАС.
16. УМЕЕМ ЛИ ДА ПОМАГАМЕ??
17. ЗА ПРОБЛЕМИТЕ И ТЯХНОТО РЕШАВАНЕ
18. НАДЕЖДА ЗА СРЕЩА ...... НЯКЪДЕ ТАМ.......
19. КАК ДА ПОЛУЧИМ ДУШЕВЕН МИР
20. НЯМА КЛЕТКА 3А ДУША !
21. НЕЩО ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ВЕРНОСТТА.
22. ИЗБРАНИ МИСЛИ НА НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ
23. ТАЙНИТЕ, КОИТО СИ ОТИВАТ С НАС.....
24. СПОСОБНИ ЛИ СМЕ ДА ОБИЧАМЕ ТАКА ?
25. ЗНЕМ ЛИ ДА ОБИЧАМЕ ?
26. ЗА НЕСПОДЕЛЕНАТА ОБИЧ И ПОЕЗИЯТА
27. ВСИЧКО Е ПО БОЖИЯТА ВОЛЯ
