Св. апостол Тома, наричан Близнак, произхождаше от Галилейския град Панеада. Когато Господ Иисус Христос заради спасението на човешкия род живееше на земята сред хората, ходеше по градове и села, поучаваше народа и изцеляваше болните, Тома също беше един от онези, които Го следваха. Той чу Неговото спасително учение, видя чудесата и от сърце се привърза към Спасителя - тръгна след Него и непрестанно насищаше душата си като слушаше Божествените Му думи и като гледаше Неговото пресвето лице. Малко след това Господ го избра в числото на дванадесетте Апостоли и заедно с тях Тома Го последва дори до пречистите Му страдания, понесени доброволно заради нашето спасение.

След възкресението на Спасителя, св. Тома със своето неверие още повече утвърди сред християните вярата в Него. Отначало другите апостоли му казваха: "Видяхме Господа", но той не искаше да им повярва, докато сам не Го види с очите си и докато не попипа Неговите рани. Осем дни по-късно апостолите се бяха събрали, а заедно с тях беше и Тома. Тогава Господ им се яви

С тази своя постъпка той даде на всички да разберат и да се уверят, че Господ е възкръснал не привидно, нито пък с друго тяло, но със същото, с което пострада заради нашето спасение и с което впоследствие се яви на Своите ученици.

Всичко за Апостол Тома на :

 http://www.pravoslavieto.com/life/10.06_sv_ap_toma.htm

Четейки Евнгелският текст се замислих. Защо ние винаги искаме материални доказателства за да повярваме в незримото? Нима виждаме електрическия ток, а го ползваме? Нима виждаме вълните в ефира а ползваме GSM? Може би защото умът ни пречи да осъзнаем Безкрая, което е Бог, както не можем да си представим, че Вселената няма край.......За това :
"......блажени, които не са видели, и са повярвали ! "