2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Много пъти съм водил дълги разговори за смисъла от участието в обществените богуслужения. И понякога съм успявал да бъда убедителен за хората с по отворена психика и повече вяра.
Скоро попаднах на един прекрасен текс по тази тема написан от проф. протодякон Андрей Кураев и много ми хареса. Текста е доста обширен и за това ще го споделям на части за да не ви отегчавам.
Приятно четене !
Всеки от нас има познати и даже роднини, които гледат с недоумение на нашите събирания в храма. На техните лица е изписано дълбоко неразбиране, а понякога и възмущение. Понякога то се излива в думите: „Е, добре, увлякъл си се във вярата, така да бъде. Но защо е нужно да се ходи в храма, да се губят толкова сили и време за това?! Ето аз, например, също съм вярваща. Но аз вярвам с душата си. Бог е в душата ми и не ми трябват никакви външни ритуали. Да си спомним думите на сатирика Михаил Задорнов: „За общуването ми с Бога на мен не са ми нужни никакви посредници!“. Как да обясним на такива хора нашето поведение? Както винаги, има два пътя: нападение и защита.
Критиката на подобен род житейска „философия“ не е трудна. В края на краищата, необходимо е съвсем малко здрав разум, за да разберем, че общество, в което шутовете (по сегашному - „сатирици“) се възприемат като експерти в областта на богословието и духовния живот, е много болно. Най-малкото боледува от загуба на чувството си за хумор: то дори не е способно да се смее, виждайки как шутът се покачва на проповедническата катедра… Днешното общество смята за сериозно това, с което са се забавлявали нашите предци през блажните седмици…
Не заслужава сериозно отношение и уверението в това, че едва ли не „Бог е в душата“ на нашите критици. Да, разбира се, това състояние се явява висш идеал за духовния живот. Това е пожелал за нас и апостол Павел: „Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос“ (Гал. 4:19); да ви даде, по богатството на славата Си, крепко да се утвърдите чрез Духа Му във вътрешния човек, и чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви“ (Еф. 3:16-17). Ако думите „Бог е вътре в мен“ бяха казани от преподобния Серафим Саровски – те биха имали стойност, понеже биха били честно свидетелство за плодовете на неговия подвиг. Ако пустинникът бе казал, че се е приучил към непрестанна вътрешна молитва и поради това отдалечеността му от храма, който посещава рядко, за него вече не е чувствителна – в такива уста тези думи също биха били оправдани. Но когато чуваме тези думи от еснафи… Тогава имаме право да се поинтересуваме: в резултат на какви именно духовни подвизи Вие постигнахте такъв успех? Бог е в душата Ви? Разяснете, какъв бе пътят на Вашата молитва? Колко често четете Господнята Молитва? Какво? Лошо си спомняте „Отче наш“? Добре, тогава разкажете поне как именно изживявате присъствието на Бога във вашата душа? Какви плодове от даровете на Духа Вие чувствате в себе си? Ето Ви подсказване: „А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание.“ (Гал. 5:22-23). Има ли ги у Вас тези чувства? Не, не свойства на характера, а дарове. Дар е това, което преди не е имало у нас, но при духовното раждане е влязло в живота ни, обновил го е? Не помните ли Вие такова обновление? Вие можете ли да различите във Вашия духовен опит: ето това е „Божие присъствие“, а ето това – проявление на обичайните човешки качества: усещане за красота, хармония, съвест, човешка благосклонност? Не можете ли? Значи Вие не сте забелязали този момент, когато Бог, Творецът на Вселената, е влязъл във Вашия живот и във Вашата душа? Нима може да не се забележи такова нещо? Или, може би, Той не е влизал? Значи възможно е да сте се объркали и да сте отъждествили вярата в Бога с присъствието на Самия Бог? Впрочем, почакайте, има ли у Вас вяра? Та нали вярата не е просто пасивно съгласие: „е, добре, съгласен съм, че там има Нещо такова…“.
/Следва/
Имай търпение да прочетеш всички части на публикацията на проф.протодякон Кураев.
Ние отиваме в храма не заради хората, за да имаме общение с Бог. Ако се съсредоточаваме върху погледите на хората, как общуваме с Бог ?
Колкото до свещичката. Тя е нашата безкръвна жертва пред Бога, а в най - материален план от свещите се издържа и храма. Със самото запалване на свещта ние
правим нашата жертва, няма значение, колко време ще гори.
Поведението в храма по време на службата трябва да се знае. Ти ме навеждаш на мисълта, че не е лошо да напиша няколко постинга на тази тема..
Преди започване да се изгражда храм мястото се освещава със специален служебен чин , най малко от епископ или митрополит и става свято място . След изграждането храмът се освещава пак от митрополит, като в олтара в царският престол се вграждат свети мощи. Без тези действия храмът представлява само една сграда.
В последствие, след зографисване , внасяне на нови икони следва освещаване, Без това те са само картинки .
При всяка Св. Литургия се призовава Св.Дух, едно от лицата на Бог, и Той слиза и превръща виното и хляба в чашата за Св.Причастие в Тяло и Кръв Господня.
Това не се случва извън Храма.
2. ДА НАУЧИМ ПОВЕЧЕ ЗА ЗА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ
3. КОГАТО ДУШАТА ВИ ИСКА МИР И ПОКОЙ
4. ЗА БОЛКАТА
5. В МИГОВЕ НА БОЛКА
6. ЗА ИСТИНАТА И НОВАТА ЕПОХА
7. ЗАЩО ВИНАГИ СМЕ НЕДОВОЛНИ ?
8. НЕПРЕХОДНА МЪДРОСТ
9. НЕЗАВЪРШЕНА МИСИЯ НА ЗЕМЯТА
10. 10 СПОДЕЛЕНИ ПРАВИЛА В ЖИВОТА
11. ЕДНО МЪДРО ЧЕТИВО
12. ИЛЮЗИЯ ИЛИ СЪН
13. ЕДНО РАНЕНО СЪРЦЕ
14. ЗА КРЪСТНИЯ ЗНАК, КАК ДА ГО ПОЛАГАМЕ.
15. ЗА ВЯРАТА,БЛАГОЧЕСТИЕТО , БОГ И ЗА НАС.
16. УМЕЕМ ЛИ ДА ПОМАГАМЕ??
17. ЗА ПРОБЛЕМИТЕ И ТЯХНОТО РЕШАВАНЕ
18. НАДЕЖДА ЗА СРЕЩА ...... НЯКЪДЕ ТАМ.......
19. КАК ДА ПОЛУЧИМ ДУШЕВЕН МИР
20. НЯМА КЛЕТКА 3А ДУША !
21. НЕЩО ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ВЕРНОСТТА.
22. ИЗБРАНИ МИСЛИ НА НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ
23. ТАЙНИТЕ, КОИТО СИ ОТИВАТ С НАС.....
24. СПОСОБНИ ЛИ СМЕ ДА ОБИЧАМЕ ТАКА ?
25. ЗНЕМ ЛИ ДА ОБИЧАМЕ ?
26. ЗА НЕСПОДЕЛЕНАТА ОБИЧ И ПОЕЗИЯТА
27. ВСИЧКО Е ПО БОЖИЯТА ВОЛЯ