Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.11.2015 15:09 - АМИ, ТОГАВА СЪГРЕШИ.......
Автор: ivoki Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2140 Коментари: 5 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
НЕ КРИЙ СЕБЕ СИ
Престани да недоволстваш, да се оплакваш,
да се нервираш и все нещо или някой да ти е виновен.
Знаеш ли колко хора сега, точно в този момент страдат...
Кажи на Бога своите оплаквания, но започни разговор с Него,
създай връзка с Него, говори Му...
Затова не се променя твоят дом, затова и детето ти има това, което има и проблемите се трупат, защото се показваш по-различен от това, което реално си...
Веднъж, докато пътувахме с автомобил, шофьорът пусна радиото. Излъчваха някаква съвременна музика.
Човекът обаче малко след това сам я спря. И ми каза:
- Отче, да ти кажа нещо!
Ако беше някой друг сега тук, а не ти, нямаше да пусна тази музика.
А сега ми харесва, че съм себе си. Истински съм и дори да слушам малко такава музика, съм си аз.
Докато ако тук беше господин еди-кой си или госпожа еди коя си, нямаше да го направя.
Аз му отговорих:
- Този човек навярно би те вдъхновявал да се молиш, би създавал духовна атмосфера в душата ти, докато виждаш, че аз провокирам в теб светска атмосфера?
- Не, не това е въпросът. Нямаше да се моля, а щях да се страхувам да пусна тази музика, да бъда себе си, а бих бил нещо друго.
- Да ти кажа, не зная. Не мога да ти кажа за другите, но на мене във всеки случай ми харесва това, че ти си себе си. Хареса ми също, че спря радиото, защото говореха глупости в тази песен, някакви светски и безсмислени неща.
Но от друга страна отец Епифа- ний Теодоропулос пише: "Обичам тези, които са до мен, да се чувстват уютно".
Тоест да бъдат себе си, но това не означава, че трябва да бъдем груби. Както и не означава да бъдем лъжливи.
СЕБЕ СИ!
Ние не сме истинни, след като недоволстваме за едно, а всъщност казваме друго. Разбираш ли?
Например, крещиш на жена си за яденето, но основният ти проблем не е яденето, а че в нещо друго не се разбирате.
Яденето просто е знак на повърхността и го обсъждате, за- щото е нещо, което се вижда и лесно се обсъжда.
Например, говорите за финансовите въпроси и спорите, но причината не е това, а е което не можете да кажете, за- щото се срамувате да обсъждате, да се откриете, да кажете какво ви липсва, какво искате, какво чувствате, от какво сте се наранил.
Погледни в себе си и се попитай: какво става с мен, какво реално искам?
Също така помогни и на другия да види къде греши, да го признае и не се подготвяй с тежка ръка, бидейки готов да го удариш, ако ти каже къде е сгрешил. Това е величието и красотата на връзката с Бога.
Според това каква представа имаме в ума си, Бог е много добър и много зъл. Но трябва да знаеш, че Бог не е бога, който ти си представяш.
Ти си представяш Този, Който стои над всяка фантазия и твоят проблем е, че си отъждествил фантазията си с реалността.
Тоест казваш: "Бог е такъв, аз такъв Го приемам!"
Е, за такъв Го считаш, но не е такъв. Бог не ти се кара. Говоря тези неща, защото ми даде повод с писмото си, в което писа, че се задушаваш от чувство за вина, че се чувстваш подложен на натиск и то от места, откъдето не очакваш да излезеш сякаш са ти сложили примка на врата и те душат. Не, детето ми, дишай! Освободи се!
Бъди себе си, стани истинен и престани да недоволстваш!
Направи го! Един човек, който сега е много добър митрополит, когато бил по-млад, отишъл при своя духовник и му казал:
- Не издържам повече!
Колко хубаво! Просто отишъл и си го признал.
- Не издържам повече!
- Какво не издържаш?
- Не издържам такъв този живот!
Чувствам страхотен натиск!
- И какво искаш да правиш?
- Искам да съгреша!
Той очаквал духовникът му да му каже: а, не трябва!
А той се обърнал и му казал много просто и естествено:
- Е, тогава съгреши!
- Какво-о-о? - му казал той.
- Какво искаш да направиш? Насила ли ще бъдеш такъв? Не си ли свободен...
- Ама вие имате дързостта...
- Ами какво да правя, виждаш, че не ти харесва да те държа насила добър. Какво искаш да правиш?
И от друга страна, когато му казал: "Е, тогава съгреши!", от него изчезнала тази мисъл, желание и цялата тази проблематика. Натискът е много дразнещо нещо и създава напрежение, тревога и ропот. Не потискай себе си. Когато не го правиш, казваше някой, стигаш дотам дори свещеник да станеш. Тоест, ако живееш духовен живот без натиск, след това може да станеш свещеник и да се чувстваш изключително добре.
Трябва да се помириш, сприятелиш и обикнеш себе си и смирено да признаеш, че това си ти.
Както казва Господ: обичай ближния си като себе си. Какво ще рече като себе си? Има предвид както обичаш себе си, така обичай и брата си! Следователно, обичаш себе си по един хубав начин, за- щото съществува и хубава любов към себе си - ако легна 30 минути на обед, това е грижа и любов към моето аз, за да може след това то да се погрижи за мен. Обгрижвам го, за да издържа, а не да се изтощя, да стана руина и след това да не мога да правя нищо - нито молитва, нито четене. Така, че
Съществува и блага ,, любов към нашето аз.
Обичай себе си. Не се страхувай да видиш ’ ** твоето аз. Говори с твоя духовник, поискай от него време за въпроса, който искаш да обсъдите, за твоя семеен живот, за лични въпроси, за нещо в миналото, което те е притеснило и за всичко останало.
Човеци сме и човек може да очаква всичко от човека: да стигнеш и до небесата, и в калта да се търкаляш. Не казвам, че добре правим и се търкаляме в калта, но това е истинното и реално виждане на нашето аз. Четете Лествицата на св. Йоан Лествичник, четете отците, Добротолюбието, за да видите колко истинни били тези хора и казвали: такъв съм, така се чувствам, не крия себе си! И след това се избавяли, утешавали се, душата им се успокоявала, нещата ставали различни, тяхната душа се освобождавал от това бреме.
Установих, че когато видиш себе си, признаеш кой си, покажеш себе си на Бога и на Божиите хора, на хубави човеци, истинни, смирени - тогава те те обичат.
Преди всичко Бог те обича, прегръща те и Ти казва:
Абе глупчо, след като те зная какъв си, толкова време ти давам живот, ако исках да те накажа, щях да те накажа в момента, когато направи това! Не си разбрал, че след като те оставям да живееш, те обичам! След като дишаш, те обичам! След като сърцето ти тупти, те обичам! Обичам те! Обичам те! Колко пъти да ти го кажа!? - това казва Господ.
Моля се да чуваш това ясно в теб и когато се ужасяваш, да чуваш как Господ ти казва: обичам те!
Продължи напред, помисли, но не негодувай, а виж истината за твоята душа и не живей в лъжите на твоята фантазия!

-------------------
                                                            
архим. Андрей Конанос;
                                                           превод: К. Константинов





Гласувай:
11



1. emi1ts - Вдъхновяваща
11.11.2015 18:21
мъдрост в крaсиво съчетание с прeкрасна музика!
Благодаря Ivoki !Хубава вечер!
цитирай
2. troia - Привет, Ивоки!
11.11.2015 21:42
Понякога пишеш неща, които си ги мисля, без да съм ги чела или чувала.
Беше ми интересно. Много хубав постинг.
цитирай
3. lubovakoniamash - Привет Иво, позволих си да постна ...
12.11.2015 08:28
Привет Иво, позволих си да постна тази твоя публикация и при мен ...прекрасна е !
Поздрави,
Дора
цитирай
4. ivoki - БЛАГОДАРЯ
12.11.2015 17:26
НА ВСИЧКИ, КОИТО МЕ ПОСЕТИХТЕ .
цитирай
5. ivoki - БЛАГОДАРЯ !
12.11.2015 17:28
lubovakoniamash написа:
Привет Иво, позволих си да постна тази твоя публикация и при мен ...прекрасна е !
Поздрави,
Дора

Добре е повече хора ще я прочетат !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoki
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3825619
Постинги: 2782
Коментари: 3628
Гласове: 10173
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930