2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. stela50
14. bosia
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 2607 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 29.08.2016 16:35
На 94-годишна възраст преди две години в днешният ден почина големият български поет, сценарист, драматург и преводач акад. Валери Петров.
Валери Петров е псевдоним на Валери Нисим Меворах, писал поезия, книги за деца, сценарии за филми, пиеси. Превеждал е от английски, руски и италиански. Той е известен с преводите си на Уилям Шекспир. Петров е академик на БАН от 2003 година, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради "Пет приказки", номиниран е за Нобелова награда.
Малцина знаят, че през 1944 г. Валери Петров се дипломира като лекар и известно време практикува професията. Работил е и в радио "София", но писането е неговата страст. Още на 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка - поемата "Птици към север", припомня БНР.
Поклон пред паметта му!
Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални от звук.
и виж, ето ги, литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от вида на хвърчащите хора!
А ний бутаме някак си
и жени ни влекат,
а ний пием коняка си
в битов някакъв кът,
и говорим за глупости, важно вирейки нос,
или с израз на снобска умора,
и изобщо стараем се да не става въпрос
за вида на хвърчащите хора.
И е вярно, че те не са
от реалния свят,
не се срещат на тениса,
нямат собствен „Фиат“,
но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от вида на хвърчащите хора?
Дните есенни вече започнаха
и ми идва наум старостта
Нищо! – нека се смесват на плочника
жълто слънце и жълти листа.
Още пръстите търсят писалката,
още радва ме топлия ден,
само дето смущава ме малката
аналогия с други край мен.
Млади хора, на помощ елате ми
в една есен подобна на таз,
щом напуснат ме сетните атоми
на живеца, заложен във нас.
Стоп! – кажете ми, почнал е залезът,
всички стихове вече да спрат.
Докажете ми с точна анализа
че е правилен вашия съд.
Това дело е дело обществено
и вий строги бъдете съвсем.
Аз не ще ви послушам естествено,
но това е отделен проблем.
в пет, преди да станат всички.
Тихо. Само като луди
вънка чуруликат птички.
Слава Богу, в кабинета
е разтребено и чисто
и прозирните пердета
чакат слънцето златисто.
Ето мракът се отмята.
Дискът огнен се въззема,
тъй че чувствувам земята
част от общата система
и във мойта химикалка
дребната сачмица светка,
сякаш, че сама е малка
неизследвана планетка.
Свежо. Хубаво. Приятно.
Миг на щастие небивал.
Просто ми е непонятно,
как до днес съм го проспивал!
Спящата принцеса
сладък сън сънува
и в съня си вижда:
принцът я целува.
Времето минава,
принцът й къде е?
Спящата красавица
почва да старее.
Ей го, принцът иде.
Гледа. Отминава –
кой ще ти целува
бабичка такава!
Седемте джудженца
вадят кърпи, плачат.
Нажален, подсмърча
даже разказвачът.
Валс
- Какво е валсът,
питаш ни ти.
Той е танц, при който
човек се върти.
Върти се не сам,
въртят се двама:
за валса са нужни
кавалер и дама.
Преди много години
един момък видял
една млада девойка
на някакъв бал.
Той на валс я поканил,
тя му дала ръка
и валсът, и валсът
завъртял ги така
вихрено, радостно,
че скоро след бала
се оженили те
и тя с радост му дала
3/4 цели
от своето време
и той дал й 3/4
от своето бреме
и в 3/4 такт
се родило бебе,
което приличало
1/4 на тебе
така че остава
положителен факт
това, че без валса
в 3/4 такт,
не щеше да има,
драго Росенце мое,
сега кой да разпитва
валсът какво е.
''... Да завършим, читателю,
на по-весела нота:
Мерси за търпението
и ура за живота!"
На седефения бряг
пред стихията, зелената
няма как и мисля пак
за човека и вселената.
Чудно нещо: в младостта
толкоз мъдрост притежаваме,
че с немлъкваща уста
истините й раздаваме;
после крачейки натам
по годините и друмите,
казваме по-рядко "знам"
и пестим изобщо думите;
за да литнем след това
като леко изпарение,
сякаш казали сме "А?"
в израз на недоумение.
2. ДА НАУЧИМ ПОВЕЧЕ ЗА ЗА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ
3. КОГАТО ДУШАТА ВИ ИСКА МИР И ПОКОЙ
4. ЗА БОЛКАТА
5. В МИГОВЕ НА БОЛКА
6. ЗА ИСТИНАТА И НОВАТА ЕПОХА
7. ЗАЩО ВИНАГИ СМЕ НЕДОВОЛНИ ?
8. НЕПРЕХОДНА МЪДРОСТ
9. НЕЗАВЪРШЕНА МИСИЯ НА ЗЕМЯТА
10. 10 СПОДЕЛЕНИ ПРАВИЛА В ЖИВОТА
11. ЕДНО МЪДРО ЧЕТИВО
12. ИЛЮЗИЯ ИЛИ СЪН
13. ЕДНО РАНЕНО СЪРЦЕ
14. ЗА КРЪСТНИЯ ЗНАК, КАК ДА ГО ПОЛАГАМЕ.
15. ЗА ВЯРАТА,БЛАГОЧЕСТИЕТО , БОГ И ЗА НАС.
16. УМЕЕМ ЛИ ДА ПОМАГАМЕ??
17. ЗА ПРОБЛЕМИТЕ И ТЯХНОТО РЕШАВАНЕ
18. НАДЕЖДА ЗА СРЕЩА ...... НЯКЪДЕ ТАМ.......
19. КАК ДА ПОЛУЧИМ ДУШЕВЕН МИР
20. НЯМА КЛЕТКА 3А ДУША !
21. НЕЩО ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ВЕРНОСТТА.
22. ИЗБРАНИ МИСЛИ НА НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ
23. ТАЙНИТЕ, КОИТО СИ ОТИВАТ С НАС.....
24. СПОСОБНИ ЛИ СМЕ ДА ОБИЧАМЕ ТАКА ?
25. ЗНЕМ ЛИ ДА ОБИЧАМЕ ?
26. ЗА НЕСПОДЕЛЕНАТА ОБИЧ И ПОЕЗИЯТА
27. ВСИЧКО Е ПО БОЖИЯТА ВОЛЯ