2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Пушкин: един рицар от XIX век
Да загинеш в дуел е символ на рицарство - малко са мъжете, дръзнали да се изправят срещу оръжие, за да защитят своята чест. Александър Сергеевич Пушкин го прави и загива млад, но талантът му остава жив. Поет, драматург, литературен критик, публицист и белетрист, той е смятан за една от най-значимите литературни фигури от началото на XIX век.
Животът му е драматичен, защото е подчинен на две велики стихии – изкуството на словото и свободния дух. „Мисъл! Велика дума! В какво се състои величието на човек, ако не в мисълта? Тя трябва да бъде свободна така, както трябва да бъде свободен и човек“, казва Пушкин.
Съвременниците му го описват като личност с бурен характер и душа на дете. „Да се откажеш от риска означава да се откажеш от творчеството“, смята самият Пушкин. Може би именно неговата чиста личност, лишена от страх и задръжки, му позволява да се превърне в един от най-големите писатели на Русия.
Джентълменът Пушкин е израснал в дворянско семейство, в което книгите и изкуството са били на особена почит. За ранното развитие на литературните му наклонности спомагат литературните вечери в дома на семейството, където се събират видни писатели. Александър Пушкин получава отлично образование – учи в новооткрития Императорски царскоселски лицей и там за първи път показва своя поетичен талант. След като завършва, той активно се включва в културния живот на Петербург. Като истински джентълмен, поетът не остава встрани от социалните и обществените проблеми на времето и започва да се занимава с темата за социалната реформа, става част от литературните радикали и създава множество политически епиграми и стихове, за които по-късно е заточен.
Най-висшата цел на всеки джентълмен е да се развива и да бъде полезен на обществото и Пушкин го прави през целия си живот със своето творчество: Ранната му творба „Руслан и Людмила“ отговаря на нуждата от създаване на национална героична поема. „Уважение към миналото – това е чертата, която отличава образоваността от диващината“, смята писателят. Пушкин е и новатор - „Руслан и Людмила” въвежда разговорния език в руската литература. Следва „Кавказки пленник“, първата от неговите „южни поеми“, които му носят голяма слава. А с романа в стихове „Евгений Онегин“, писателят създава съвсем нов вид стих, по-късно наречен „Пушкинов сонет“.
„Истинското въображение изисква гениално знание“, смята поетът и като всеки джентълмен е ерудит, който умее да използва познанието си - в творбите му се усеща влиянието на сатирата на Волтер, поезията на Байрон и трагедиите на Шекспир. Продуктивен и неуморен, Пушкин осъзнава, че творчеството е преди всичко труд и често го казва: „Вдъхновението е умение да влизаш в работен режим“.
Пушкин обръща особено внимание на облеклото и с тънкия си усет на джентълмен успява да запечата времето в дрехите на своите герои. В културологията съществува понятието «костюмен текст» и писателят го използва, за да разкрие историческите, социалните и емоционалните черти на героите, нравите, маниерите, етикета, възпитанието и модата на епохата.
Самият Пушкин е светски човек, държи на външния си вид и често говори за мода – неговите изследователи установяват, че думата е използвана в произведенията му цели 84 пъти. В обществото той се появява винаги безупречно облечен според общоевропейската мода, която през XIX век е под френско и английско влияние. Пушкин е образец на елегантност и артистично интерпретира модата, която тогава изисквала романтично-делова визия: подчертани повдигнати гърди, тънка талия, изящна осанка, фрак или сюртук, жилетка, висока яка, шал, цилиндър.
Като модерен рицар, Пушкин има дама на своето сърце и това е красавицата Наталия Гончарова. Любовта им е сред романтичните легенди на онова време и вдъхновява много писма, велики поеми и скици. Наталия е не просто съпруга на поета и майка на четирите му деца, но и негова муза. Тази любов обаче отнема живота на поета, който като джентълмен загива в дуел, за да защити нейната чест.
„Прекрасното трябва да е величествено“, казва Пушкин и го доказва с творчеството си, в което влага цялото си сърце, талант и умения. Той преминава през краткия си жизнен път достойно като джентълмен и дарява на света своя безценен гений.
2. ДА НАУЧИМ ПОВЕЧЕ ЗА ЗА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ
3. КОГАТО ДУШАТА ВИ ИСКА МИР И ПОКОЙ
4. ЗА БОЛКАТА
5. В МИГОВЕ НА БОЛКА
6. ЗА ИСТИНАТА И НОВАТА ЕПОХА
7. ЗАЩО ВИНАГИ СМЕ НЕДОВОЛНИ ?
8. НЕПРЕХОДНА МЪДРОСТ
9. НЕЗАВЪРШЕНА МИСИЯ НА ЗЕМЯТА
10. 10 СПОДЕЛЕНИ ПРАВИЛА В ЖИВОТА
11. ЕДНО МЪДРО ЧЕТИВО
12. ИЛЮЗИЯ ИЛИ СЪН
13. ЕДНО РАНЕНО СЪРЦЕ
14. ЗА КРЪСТНИЯ ЗНАК, КАК ДА ГО ПОЛАГАМЕ.
15. ЗА ВЯРАТА,БЛАГОЧЕСТИЕТО , БОГ И ЗА НАС.
16. УМЕЕМ ЛИ ДА ПОМАГАМЕ??
17. ЗА ПРОБЛЕМИТЕ И ТЯХНОТО РЕШАВАНЕ
18. НАДЕЖДА ЗА СРЕЩА ...... НЯКЪДЕ ТАМ.......
19. КАК ДА ПОЛУЧИМ ДУШЕВЕН МИР
20. НЯМА КЛЕТКА 3А ДУША !
21. НЕЩО ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ВЕРНОСТТА.
22. ИЗБРАНИ МИСЛИ НА НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ
23. ТАЙНИТЕ, КОИТО СИ ОТИВАТ С НАС.....
24. СПОСОБНИ ЛИ СМЕ ДА ОБИЧАМЕ ТАКА ?
25. ЗНЕМ ЛИ ДА ОБИЧАМЕ ?
26. ЗА НЕСПОДЕЛЕНАТА ОБИЧ И ПОЕЗИЯТА
27. ВСИЧКО Е ПО БОЖИЯТА ВОЛЯ