Св. равноапостолен цар Борис-Михаил, покръстител на българския народ

Тропар, глас 6

Изпълнен със страх Божи, богоблажени царю Борисе, станал си жилище на Светия Дух:
утвърдил Христовата вяра, оставил си царския престол и жезъл.
И, заселил се в пустинята, разцъфтял си в подвизи и си намерил благодат пред Господа.
А сега, застанал пред престола на Всевишния,
моли Христа Бога да дарува на народа ни мъдрост и сила,
а на нас, молещи теб, спасение на душите ни.

Кондак,

На камъка на непорочната вяра създал храмове,
с Божествени добродетели сам себе си си показал предобър и красив храм, богоблажени царю Борисе,
в когото Отец се всели, и Син, и Дух Свети.
Прочее, с това твоето упование в безсмъртието е изпълнено,
защото Бог, като те изпита, намери те достоен за Себе си
и те прие като жертвено всеплодие.
Сега моли се за нашите души.

Блажени царю Борисе, като стоиш пред престола на Всевишния,
моли Христа Бога да дарява на народа ни мъдрост и сила,
а нас, които ти се молим – спасение на нашите души.